Бесите носят името на богиня-родоначалник от лемурийската епоха
- Елица Димова
- 2018-09-13 18:45
Върху фризове и врати на тракийските храмови комплекси или като отделни артефакти, намерени в тях често виждаме образа на жена със свободно падащи коси, която историците ни са нарекли Горгона Медуза. Такъв е случаят с Жаба могила до с. Кръстевич, с. Срелча, както и с изображението на вратата на Голямата косматка. Горгона Медуза, обаче, не съвпада нито формално, нито реално с този облик, който виждаме с очите си.
Фиг. 1 Беса от Жаба могила, Стрелча 4-3 в. пр.Хр. Вижда се само част от овала на лицето и палмети, символ на безсмъртието.
Видът на женския образ – с не много дълга, разпусната коса на жена на средна възраст е дотолкова еднотипно върху саркофази и от по-късния период, че просто се натрапва становището, че храмовите комплекси са посветени почти до един на Богинята-майка. За да имаме правилна гледна точка за фактите първо би трябвало да имаме поне приблизително автентична хронология и датировка.
Както египетските мистични обекти, така и тракийските храмове крият и астрофизична информация, която и при налични доказателства трудно оборва традиционните тези. Ако се имат предвид обективните данни на директора на музея в Исперих Йордан Стефанов, който заедно с Проф. Никола Николов от Института по астрономия към БАН и проф. д-р Владимир Дерменджиев от Астрономическата обсерватория към БАН обследвали години наред Сборяново, звездната карта, която изобразяват 280-те могили и светилища, показват познанието на тракийските жреци за 44 съзвездия, които са били разположени по този начин преди около от 6000 до 8000 г. В Свещарската гробница т.нар „странен камък”, който е със специфични нарези показва изместването на хоризонта на небесния небосклон, което е било отчитано на всеки 1000 г. и то като се имат предвид два небесни стожера, единият от който Кохаб. Тези звезди са били обявени са полярни, според китайските летописи през 2083 и 1097 г. пр. Хр. Следователно храмовите съоръжения са били използвани непрекъснато поне 7000 г. Тези доказателства са ни необходими, за да докажем, че предназначението им е било свързано и с епохата на матриархата. Тогава изображенията на Богинята-майка са в основата на разбирането за Вселената и нейното устройство. Скоро учени откриха, че в т. нар. „Календар от Кайро” има отбелязава интересна зависимост, свързана с движението на Алгол и Луната, което потвърждава наличието на астрофизическа култура на древните. Активността на омразния бог Сет, убил вероломно брат си Озирис, се оказва пряко свързана с лунните фази, а Алгол прилича на отрязаната глава на Горгона Медуза. Благоприятните фази за избрани събития са били отбелязани в периода, когато споменатите небесни тела светят най-ярко.
Но да се върнем на нашите женски изображения, които намираме върху конска сбруя, камък или накити от времето на траките. Ако приемем, че нашата култура е действително много по-стара, отколкото сме свикнали да се отчита и съобщава, ние несъмнено ще можем да разпознаем по-добре какви са посланията на предците ни. В този период, когато се помни богинята от предходната епоха, дошла от морето, е напълно нормално основното божество или Великата богиня-майка да се изобразява по различен начин от хората. Траките – пазители на тайните са извеждали името на всеки род от произхода на божеството, което ги покровителства.
Логично е да помислим, че и в Средногорието траките имат един общ патрон, силен местен закрилник. Знаем, че тази територия е била поверена на две племена – беси и одриси. Според проф. Китов автентичното място на откриване на Панагюрското съкровище е именно Жаба могила в близост до Стрелча, като при оглед на златните съдове открива изображение, подобно на входа на могилата и общия изглед на светилището. Три от ритоните изобразяват богини с корони, а наличието на грифони показва техния неземен произход, но също така ги сродява много повече с египетското изкуство, където Изида и Нефтида имат подобни корони, отколкото с елинските божества.
Фиг. 2. Бес пред египетски храм
Фиг. 3. Богиня Бесит, която според някои изследователи е съпруга на Бес
От намерените пък скулптурни женски глави с изплезен език в Аполония Понтика, България можем да разберем чий всъщност е образът на местната териториална богиня на бесите. И тя определено не е Горгона Медуза, един късен еладски персонаж. Първо трудно е да наречем я наречем богиня. Според Омир тя е същество-пазител, с което се срещат аргонавтите и погледът й кваменява натрапниците с косите - змии. Тя е обитавала остров и вероятността траките да са възприели елинизиран вариант при положение, че са по-старото население, което е основен герой в същия този Омиров епос, е малка. Истинската самоличност на персонажа върху нашите артефакти показва съвсем друга историческата действителност.
Но да тръгнем от образа на по-грозноватите изплезени божества, намерени в Аполония Понтика, България. Според Л. Георгиева и К. Йорданова изследвали находките от древното селище има два различни образа на Горгоната. Единият е със змиевидни къдрици, а другият – не, въпреки че между двете се слага типологично равенство. Авторките се опитват да обяснят и находките със стрели, които са използвани като платежно средство. Тъй като не се търси автохнонния произход затова и съответно се намират аргументи само за подражанието на чужди култури. Но има интересен паралел не къде да е, а в Египет и според признанието на египтолозите този прототип на изплезена богиня идва от Тракия, а не обратно. Божеството Бес, познато в Египет има абсолютно същото страшновато изражение, голяма глава, скъсено грубовато тяло, обикновено в заплашителна поза. Това създание е чуждо на египетската култура, смятат египтолозите и то е видимо присадено. Аргументите са, че Бес никога не е изобразяван в профил, нещо характерно за другите богове, а винаги е в анфас. Поставян е бил на входа на египетските къщи или храмове и се смята за бог на войната и музиката. Музикалните му оръжия са тъпан и тимпани, а животинският символ – лъв. Специфично за него е, че покровителства плодородието и отговаря за фертилността. Идеята, че е свързан с плодородието на жените показва тайна препратка към друго божество. Той е същество-пазител, който отблъсква с вида си зли духове и е използван за специфичен обред в храмовете. И днес срещаме отглас на този култ в нашия обичай кукери.
Фиг. 4. Бес с крила, подобни на тези на Изида, керамика 18-19 династия
Фиг. 5. Антефикси с изображения на очовечената Горгона Медуза, ранноеленистична епоха, АМ Варна
Сн. http://symbolscoinsmonuments.com/index.php/biblioteka/publicacii-bg/37-apolinia-pontika
Според египетските историци Бес е внесен бог от Нубия, днешна Етиопия. И тук идва интересното. Няма никакво облекло освен корона. В Нубия той е наречен Господ на Нубия въпреки, че „besa” значи котка, а това не съответства на животинския патрон – лъв, но пък е от семейството на котките. Бес всъщност е много по-популярен във Финикия и Кипър, отколкото в Етиопия и е известен още като „Бог на Пунт”, откъдето се твърди, че произхожда Савската царица. Изворите ни насочват, че култът е донесен от хората от моретата, които са били изобразявани с подобна шапка-корона. В крайна сметка се разбира, че племето беси, обитавало територията на днешна България и Македония е със специален статут за хората, дошли от морето.
Но най-интересното в случая, че съществува и още един персонаж, който потвърждава версията, че главите на изплезени женски същества от тракийските градове нямат пълна и дори частична идентичност с по-късната Горгона Медуза. В египетските ръкописи откриваме една богиня Беса, която е рибоподобно същество, пазител на ладията, отвеждаща в отвъдното. Тя отговаря за лодкаря и събирането на вересиите на починалия. Езикът на нейните служители беси също е изплезен. Беса се различава от Горгона Медуза точно по тази особеност. Почти до 20 в. в България е съществувал обичаят да се поставя монета под езика на починалия, за да се плати на лодкаря-превозвач на ладията към отвъдното. Бесите са обитавали широка територия и са слезли до остров Самотраки, където правели набези към близки територи и дори до Сардиния. Шарданий, който изследва връзката между името на Сардиния и град Сард, пропуска факта, че Сердика е древното име на София, произлизаща от тракийското племе серди. Беса всъщност е форма на огъня и фаза на Слънцето. Не случайно 11-я час в Ам Дуат съответства на появата на слънчевите петна, което става през 11 години.
Езикът на Беса е изплезен и защото той пази тайните словестни формули. Не по-късно от 570 г. от н.е. Антоний Плацентиус отбелязва във връзка с монасите от Синайския манастир и тяхната народност, че те говорели гръцки, латински, сирийски, египетски и бески. Несъмнено езикът на съзиданието и отвъдното - бески е бил един от свещените езици. Сътворителното слово е пазено от жреци, които носят неговото име. Това е царският или златен език, който отваря вратата на подземния Дуат. Така наречените „озирисови правогласни” са магически формули за възкресение, които обаче само Изида може да произнесе. В "Текстовете на пирамидите" се казва, че „Словото на Пта” или „Словото на силата” се нарича още Ху. Интересно е означението, че „озирисовите слова” са от език с много гласни букви. Озирис или Аст-Ар призовава своята спътница от отвъдното и тя изпълнява ритуала от тази страна на матрицата. „Правогласните” произвеждат светове и позволяват на посветения да усъвършенства съществуващите. Виждаме ясно, че Аст или Аста, което е по-древното име на Изида, според признанието на египтолога Ердоган Ерчиван, е била водещата в тази магическа практика. Тя е толкова древна, че споменът за нея е твърде мъгляв и на практика ни кара да мислим, че е преди първите известни династии на Египет. Тъй като част от доказателствата се намират на българска територия египтолозите твърдят, че Изида е късна заемка, но не казват откъде. Двете божества Изида и Озирис обединяват космическото мъжко-женско единство. Те извеждат произхода си от звездите, което е отразено в истинските им тракийски имена Аста и Аст-Ар. Аст означава звезда. Че бесите са владеели тайните на безсмъртието и царския език, а астите – друго тракийско свещеническо потекло, са ги пазили разбираме и от факта, че четиримата посветени египетски служители - хорити, отговорни за балсамирането в Египет, са беси. Те са владеели елементите и алхимията.
Фиг. 6. Понтийска богиня, популярна и при скитите
Точно кога е бил създаден култът към Беса, служителка на Аста или всъщност нейният праобраз е трудно да се да се каже, но и при българите, и при скитите се среща култа към Великата понтийска (черноморска) богиня, която е рибоподобно същество. Изида често е изобразявана с рибешка опашка или със змиевидни крайници. Всъщност кариатиди от Свещарската гробница са много повече рибоподобни, отколкото можем да видим на пръв поглед. Извитите ръце в позиция на адорация са всъщност плавници, а хитоните са във формата на лале. Често върху саркофази Беса е основният образ. Така обаче се изобразява и Изида или Аста като нейните пазители астите носят по традиция името на водещото им божество. Те са обитавали древния Хемимонт или областта Странджа-Сакар или Сокар. Звездата, която приема душите на мъртвите е Сотис-Сокар или Сириус и тя има своето портално съответствие на Земята. Там е и мястото според египетската митология на водите на подземното царство или Ам Дуат. Ако звездите имат чрез означения своите места на Земята, където изтънява границата между световете, то по логиката на това кой е пазител на местата, а именно астите, можем да предположим, че „водите на Озирис” или подземното царство е Черно море. Имаме и друго доказателство, което посочих в моя предходна статия. Двата фронтона от Мишкова нива, Странджа. На единия е изобразен божествения озирисов огън заедно като символ на боговете на огненото езеро. Дланите на Изида – Аста, която може да отвори портите, са на единия фронтон, оградени от озирисовия огън, а на другия е Сатурн с пръстените, който образува портал между световете по време на разлива на Нил.
Фиг.7. Керамика, рибоподобно същество със скитска шапка, 460 г. пр. Хр.
Фиг.8. Кариатидите от Свещарската гробница, 3 в. пр. Хр.
Фиг.9. Голям фронтон на храма, посветен на Сириус и Сатурн от Мишкова нива, Странджа
Фиг.10. Малък фронтон от Мишкова нива с изображение на Сатурн, пръстените и някои от спътниците.