Боянската църква крие тайната на сътворението в образа на Десислава

• Елица Димова
• 2017-08-22 12:28

Боянската църква е невероятен паметник на българското средновековно изкуство. Свикнали сме да приемаме на доверие всичко, което досегашната историческа наука ни налага и поради това когато се изправим пред една наистина величава и непостижима за умовете ни истина за българския дух, въплътен в материално изражение, сме готови да я отхвърлим. А тя е, че стенописите от Боянската църква са майсторски клас на богомилска живопис. Особената красота на вторачените в наблюдателя очи на светците и на действителните исторически личности ни поразява с реалистичността си, но всъщност в цяла Западна България имаме храмове, които показват една съвсем друга библейска история, а именно водаческа роля на българския народ в духовното израстване на човека въобще, което е смисълът на християнското учение.

Кое ме навежда на мисълта, че в тази живопис виждаме отглас от действителното живо българско християнство, което е било трансформирано по чужд образец. Според някой учени автентичното духовно знание на Христос загива след 4 в., и по-точно след Никейския събор - 325 г., когато за канонична се провъзгласява само една част от вече многобройната литературата. Но България е специален пример. У нас остава следа буквално във всеки храм, което ласкае по-късно чуждопоклонници да оповестят, че дори автентично българското е византийско и то не по друга причина, свързана със съдържанието на вярата, а защото някак трябва да се обясни как нашето древно учение за устройството на Вселената и човека все пак се промъква на Запад и опложда цялата западна култура със своята виталност и човечност.

Какво виждаме в Боянската стенопис, което показва връзка с древното българско учение за усъвършенстване на вътрешния човек?

Ето и някои от особеностите, които показват истинските корени на древното ни знание, което е намерило своята кулминация в християнството и е отразено в изключителното боянско творение.

1. Около храма в четири посоки са разположени кръстове, които на пръв поглед са паметни, но при вглеждане става ясно, че това са стечки или каменни конструкции, които ограждат духовното пространство със силови линии. Такива се намират в цялата страна, но и в Босна, Херцеговина и Хърватска, където богомилството е официална религия през Средновековието. Върху кръстовете в Бояна има кръгли издатини, които в една друга моя статия и в книгата си предположих, че представляват трите жлези с вътрешна секреция - епифиза, хипофиза и щитовизна жлеза, които се намират в главата, защото те имат съществено значение при духовното посвещение на просветения човек. Кръстът винаги се поставя откъм главата. Плочите са от т.нар. тип „български народен кръст”, които са били използвани и като надгробни до началото на 20 век и следователно това знание се е съхранило до днес.

Фиг. 1. Стечки или стели, които имат знаци от древното българско учение за познаване на душата

Фиг. 2. Олтар, подобен на тракийските от епохата преди 4 в. сл. Хр.

2. В храма има неканонична сцена и неразпознаваем светец, както и в други църкви в страната, особено в Западна България. Наличието на сцена, която не може да бъде обяснена с познатите средства на историографията и на православието показва, че тя е от „апокрифен” характер.

3. В храма има поразително много изображения на светци и светици, които са в мъжко-женско равновесие, като преобладават числата 4 и 8, като сцените със Свети Николай са 18. Изображенията с Богородица в предната част са 4, толкова са и тези на Христос върху челата на арките като Христос Емануил, Вехтий денми – т.е. по-стар от дните и неръкотворните Убрус и Керемида. Архангел Гаврил от лявата част на сцената Благовещение е в женски образ. Обикновенно женските черти в църковната живопис се обясняват простовато с мотива, че ангелите, архангелите и серафимите са безполови, но по-надолу ще приложим образец, където архангелите Михаил и Гаврил са очевидно жени. (Няма да посоча мястото, за да не бъде повод за зловредно въздействие.)

   

   Фиг. 3. Изображения на Архангел Михаил 

4. Двамата светци покровители на Боянската черква са изобразени на вътрешните колони, но две светици са непосредствено вдясно ивляво до входа – Света Варвара и Света Неделя. Отново имаме 4 светеца, но уравновесени в 2 женски и 2 мъжки образа. В олтарната конха в Боянския храм Богородица е изобразена на трон, заобиколена от архангели. Под нея балансирано са 4 мъжки изображения на Св. Григорий Богослов, Василий Велики, Йоан Златоуст и патриарх Герман. Тук е интересно да се отбележи мимоходом, че Богородица в достатъчно много български храмове е изобразена с крила.

Фиг. 4. Христос Пантократор

4. Не е за пренебрегване факта, че отдясно на образа на Богородица в олтара е изобразен Свети Стефан, а вляво (според мен) Василий Врач.

5. В сцената с кръщението на Христос има бебе, което няма ясно тълкуване.

6. Отново в същото олтарно пространство имаме колона-олтар, която не е поставена по-късно и очевидно е от времето на първия строеж на храма. Такива олтари са раннохристиянски и се срещат не по-късно от 9 век, но първата им поява е от 3-4 век. Оттук произтичат много въпроси, които са свързани с факта защо е построена църквата на това място. Според Божидар Димитров това е защото храмът се намира в близост до Средец, който фактически е среда на царството ни тогава. Но е напълно възможно, ако обърнем внимание на тракийските олтари отпрад, той да е построен върху старо светилище. Много е възможно храмът да е бил строен преди или около 10 век, защото в статия на в. „168 часа” от 3.12.2012 г. Мариана Христова, началник-филиал на Боянската черква споменава, че първият градеж е от времето на крепостта около 10 век, която се казвала Буйон или Боян. Оттам е името на селището. Боян Мага е син на цар Симеон и брат на Петър.

7. Друг интересен скрит подтекст е в изображението на Христос Пантократор. Той е направил жест за благослов като си е свил пръстите по особен начин. Всъщност палецът му опира в средния пръст, безименния и кутрето. Освен това той се поддържа от 8 ангели с вдигнати в поза Дуло ръце, много наподобяващи жеста на богините-жрици в Свещарската гробница.

8. Изображението на Свети Николай има също отличителен белег. На външната страна на кораба има два щита, които не са защитни, нито декоративни. Това дава основание на някои изследователи като Андрей Грабар да предположат, че щитовете са тамплиерски Но литографиите или картините, които предлага да бъдат съпоставени с нашите фрески нямат нищо общо с българския живописен и сакрален подход. На двата бели щита са изобразени две небесни тела – Луната и Слънцето, които са в червено и в особена диспозиция. Луната е като хоризонтален сърп, а мачтата на кораба сочи пространство извън сцената в небето. Това е криптирана сцена и означение на определено астрономическо знание.

Фиг. 5. Сцена със Свети Никола в бурното море

9. Много интересно е, че всъщност сегашният храм  са две църкви, преплетени една в друга. Едната посветена на св. Николай, а другата на св. Пантелеймон. Това не е, защото е трябвало да се дострои с предверие за да се разшири, което е станало доста по-късно от времето на създаването на църквата. Като види човек напълно цялостната конструкция у него някак е трудно да остане впечатлението за необходимостта от двама патрони на една й съща сграда. Освен ако това не прикрива някаква тайна. В статията от 2012 г. се хвърля малко по-различна светлина. Става ясно, че църквата е била строена с идеята да бъде крипта на севастократор Калоян и съпругата му Десислава. От външната му страна има стълба, чийто стъпала са висели във въздуха, защото продължението вероятно е било гъвкаво от вида на въжените стълби. Тези стъпала отвеждат до кръгла камера на втория етаж, където двамата съпрузи е можело да се усамотят за молитва. 

10. При реставрацията на камерата е намерен скрит в дъските псалтир – устав, което се предполага, че е от времето на цар Калоян. Скриването на определени богослужебни книги в пиластри или в стената на храма не е необичайно, но защо това е било направено по времето на Калоян и защо е трябвало да бъде скрит?

Фиг. 6. Стълба към камерата

9. Тук се намира един от ранните и много реалистични образи на Иван Рилски и освен това на един не много известен светец на Свети Ефрем Сирин. Ефрем е роден в Нисибис, Сирия около 306 г. Една много интересна забележка относно езика, на който е говорил, ми направи силно впечатление. Ръкоположен за дякон от Свети Василий, той не знаел гръцки, но „чудесно проговорил” на тоя език, както пише в неговото животоописание. Светецът умира от чума, докато се грижи за болни от болестта в Едеса и е почитан освен от Православната и от Римокатолическата, Англиканската, Шотландската Епископална църкви, Църквата на Уелс и др.

Фиг. 7. Свети Ефрем преди реставрацията

Фиг. 8. Изображение на Ефрем Сириец в Ръкопис от XII в., притежание на Сирийския Православен Патриархат в Дамаск със скитска шапка и интересен надпис на български в десния край, където се чете „БЪЛ”.

12. В образа на полагане в гроба на Христос е нарисувана плащеницата, която се съхранява в Торино.

13. И сега най-интересното – в образа на Десислава има скрита информация, която касае човешкото съвършенство и връзката на посветения човек с Бог. Красотата на женския образ с основание ни отклонява вниманието и ние сякаш сме напълно слепи да забележим жеста на дясната й ръка, който съвсем неоснователно се смята, че е свързан с придържането на шнур от наметката й. Ще обясня защо това е нелогично. В парадна църква, правена за прослава и увековечаване на създателите й, всеки жест трябва да е на място. Този жест не е на място. Другата й ръка сочи съпруга й и това е напълно естествено, защото показва първенството му. Но „шнурът”, който е триъгълен сочи място в тялото й, където се смята, че се намира душата. Това щеше да е само предположение, ако не бях забелязала, че на външната стена на храма, където би трябвало да е образа на Десислава, има стрелка със същата форма.

Фиг. 9. Образ на Десислава, съпруга на севастократор Калоян със специфичен жест

Фиг. 10. Стрелка от външната страна на стената на църквата

И сега най-важният извод: Боянската църква не е просто началото на Възраждането, но тя показва дълбоката мъдрост на българските посветени в божествените тайни, която идва от дълбоката ни древност и определено не е нито византийска, нито тамплиерска, защото тези култури следват нашия модел за света, а не го пораждат. Този модел естествено се вплита в християнството, защото по същество не му противоречи, а пояснява неговата хуманна същност.