Ева държи ключа на времето в иконопис в с. Орешец, Белоградчишко

• Елица Димова
• 2018-11-05 22:15

Земенският манастир крие тайната на една светица, изобразена като светец - Света Горгона/Свети Горгоний. Не бихте я откроили от другите образи. Тя се намира вляво от вратата и е изографисана под лявата колона. Би трябвало да е в комплект с още 39 или това са известните 40 оптински мъченици. По принцип имената са им:  Кирион, Кандид, Домн, Исихий, Ираклий, Смарагд, Евноик, Валент, Вивиан, Клавдий, Приск, Теодул, Евтихий, Иоанн, Ксантий, Илиан, Сисиний, Ангий, Аетий, Флавий, Акакий, Екдикий, Лисимах, Александр, Илий, Теофил, Дометиан, Гай, Леонтий, Атанасий, Кирил, Сакердон, Николай, Валерий, Филоктимон, Севериан, Худион, Мелитон, Аглай и Горгоний. Но не можем ли да помислим, че истината е различна като имаме предвид, че стенописите не се вписват напълно в канона? Другите 39 светци не се откриват лесно в църквата. Защо тогава се дава приоритет на един или няколко от светците? Най-вероятно за да се скрие нещо. Всъщност Света Горгона е уникална светица, която се почита от местното население в близост до Митилини, главен град на о-в Лесбос. Тя покровителства рибарите и плаващите по море и в служението си е много подобна на Свети Никола. Света Горгона е единствена по рода си, защото притежава рибешка опашка или тя е русалка.

Фиг. 1. Света Горгона от Земенския манастир

Фиг. 2. Панагия Горгона от Гърция

Източник: http://le-mousquetaire.blogspot.com

Фиг. 3. Понтийска (скитска) Богиня-майка

Великата понтийска богиня е нейният тракийски първообраз. Скитските й посестрими също са изобразени с двойна рибешка опашка. Срещаме гербове с такива изображения в Италия. Някои ги демонизират. Но ако погледнем рационално, това е нашата история и отвъд емоциите всъщност показва отгласи от много древно лемурийско минало. Според българския календар козият рог от зодиака е бил еднорог с опашка или това е Великата богиня-майка, известна на Изток като Макара. Макара е митично същество, което носи само светлина и пази единството на съзиданието.

Фиг. 4. Макара (вляво) в българската възрожденска дърворезба

Тя с времето се превръща в белия еднорог, митологизиран на Запад – чисто създание от небесните селения, пратено на Земята, за да помага на хората. Затова не е чудно, че авторът на стенописа в Земенския манастир поставя този таен женски акцент. Интересно доказателство, което подкрепя тезата, че има скрити образи в храма е фактът, че част от изображенията, включително на Света Горгона, очевидно са от знатен произход, защото дрехите им са богато украсени с царските лилии. За разлика от други, които са скромно облечени. Дори Йоаким и Анна, от по-ранния стенописен слой, не са специално титулувани или отбелязани. Следователно на царските особи се отрежда по-специално място в живописта. Така е отличена и Света Горгона, докато за Свети Горгоний няма данни да е от знатен произход. Този кодиран образ на древни познания ни препраща към подобни изображения, които са преминали и в други култури.

Култът към Богинята-майка е свързан с много важно знание, което е запазено на различни места в архитектурата или иконописта а то е, че основен елемент на грехопадението е несправеливото отношение към жената, продължило дълги исторически периоди. Богомилите са отричани и в миналото, и днес донякъде заради незнание за какво става дума. Те са били пазители на древната наука за единството на човека и космоса, която е поддържала баланса в развитието на цивилизацията. Според богомилите Вселената се поражда от мъртва точка чрез две основни сили. Силата на съзиданието, която първа е породила живота и е присъща на жената. Женският елемент, който после оформя и половете, има способността да твори изначално, да продължава рода, да лекува, да пази съзиданието. Докато мъжкият елемент, като проява на промискуитета, е насочен към употребата на сила и поради това е склонен към разрушение. Но той също така трябва да защитава и пази – поне такъв е цивилизационният план. Разбира се това слага отпечатък върху характера на двата пола, но според българската космогония те се появяват след първия рунд на борбата между двете сили, които оформят Вселената или значително по-късно - след епохата на появата на небесните тела.

Целта на Силата на съзиданието е да сътвори устойчив срещу Силата на разрушението свят за човека, така че при разгръщането на времето и натрупването на житейски опит той да съзрее и да потърси първоизточника на всичко. Затова Силата на сътворението твори първо небесните тела, като взаимно уравновесява силите им. Земята и Слънцето са първите, които са сътворени. За да стартира светът от мъртвата точка, преди съществуването на времето, е бил необходим тласък и противоборство на две сили. Така започва да тече времето и от Бог в нищото, и в безвремие преминава в Бог в движение, и в постоянен творчески акт. Затова в противоборството между мъжкия и женския елемент се поражда битието и времето. 

В Земенския манастир намираме и още едно доказателство за дуалността на света, според нашите учени предци. Тази представа не вижда света опростено в черно-бяло или като борба между Бог и Сатана. А като изображение на огледалната природа на духовния и материалния свят. Това е ясно показано в сцената с двамата Исусовци, които седят на една маса. Единият подава хляба, другият- виното на разделените поравно от двете страни по шест ученици. Това някак много наподобява на числото Дуло, което открих – 186 681, свързано с тайната на сътворението и живота на Земята.

Фиг. 5. Двамата Исусовци по време на Тайната вечеря, Земенски манастир

Не е чудно, че именно в Западна България и в района на с.Орешец, Белоградчишко има интересен храм, където тази различна история за пораждането на Вселената от две сили се разказва в два триптиха и фреските на един необикновен таван. В едната част на иконостаса се описва създаването на света и грехопадението, а в друга – пътя за възстановяване на божията благодат за човека. След като Бог Отец създава Земята и Слънцето, във второто изображение на първия триптих, делегира правата си на Христос, който по-късно ще изкупи греха на хората. Но в първата част на божествения сценарий, Бог в лицето на Христос, им показва неотменимия договор, който ако пристъпят заповедите, ще се анулира. Христос носи и калем в едната си ръка, което показва, че клаузите се променят според волята на човека.

Фиг. 6. Част от триптиха в Орешец. Сн. Ирена Григорова.

Трябва да уточним съвсем ясно какво се разбира под грехопадение в Библията. Не става дума за съединението на мъжа и жената и правото им да се плодят, защото това право им е дадено свише под формата на заповед. Грехът е в непослушанието и в желанието на хората да бъдат богове, без да разбират смисъла на вечния живот и проявите на божията любов, т.е. без да притежават мъдрост. В Райската градина има две дървета. Едното е на вечния живот, а другото – на познанието. Плодът на едното дърво без този на другото всъщност обрича човека на кратък живот и смърт. От тази история произтичат редица популярни изрази като този на Константин Преславски в „Проглас към евангелието“: „Голи са без книги всички народи“. Защото човекът след като съгреши и получи знанието незаконно, той видя, че е гол и се засрами. Затова логично е, че според богомилите, Силата на разрушението в лицето на голия Адам в този триптих да нарушава божия закон. Отстрани има ясен надпис, която казва, че „Адам божите заповеди пристъпи“. Той взема ябълката и вкусва от нея във втората икона като държи два плода в ръцете си, но отвъд божието присъствие той се вижда вече стар отдясно. Сякаш времето го е състарило и той осъзнава греха чрез смъртта. Последицата от това е, че Адам загубва младостта си, но не и Ева.

Фиг. 7. Сцената с грехопадението на Адам, храм в Орешец. Сн. Ирена Григорова.

Фиг. 8. Текстът, който упоменава, че Адам е съгрешил.

Фиг. 9. Преобразеният след грехопадението Адам, който е загубил безсмъртието си.

Фиг. 10. Сцена със скандала между Адам и Ева, храм Орешец. Сн. Ирена Григорова.

В последното изображение на първия триптих Адам съди Ева, т.е. обвинява я несправедливо за грехопадението. Двамата вече са облечени, Ева е смирена, но е млада. Това е много интересно откритие, което направих, защото означава, че българите са знаели, че ключът към времето е в Ева или в женския елемент. Това никак не е чудно. Ще припомня образа на Богинята-майка в тракийската живопис, през която преминава оторизацията на жреците-царе и душата, отправила се към отвъдното. За да се преселят в огледалния и идеален свят те трябва да имат сигурната протекция на Богинята. А затворените тракийски светилища са вместилище за нейния дух, който оживотворява природата и поддържа човешката плът в трептенето на живота. Богинята-майка не е просто функция на детеродната си способност, тя е същността на алхимичните процеси в човека и неговото усъвършенстване. Това ни казват нашите предци. Затова те разбират, че Божието царство е всъщност връщането към принципите на съединеното мъжко-женско начало, което е в равновесие, а не в противоборство. Това важи и за вътрешния човек. Двете полукълба на мозъка на хората са в дисхармония, което не позволява да се използва целия човешки капацитет.

Фиг. 10. Таванска сцена с приравняване на третото лице на Бог към женския елемент, храм Орешец. Сн. Ирена Григорова.

В таванската живопис на църквата в Орешец отново виждаме концепцията за равновесието. Тринадесет апостоли заобикалят основния персонаж на Троицата. Според някои извори на Тайната вечеря са присъствали 13 апостоли. Можем да гадаем дали дали тайният апостол е Юда или Мария Магдалена. Всъщност числото 13 неправилно се смята за несъвършено. То е свързано с българския 13-месечен календар, който се основава на лунните и слънчевите цикли, и отчита зимното и лятното слънцестоене. В северните страни  петък  - 13 е ден на Богинята на любовта Фрея, а в българската азбука 13-тата буква е М – на майката или на Богиня-майка. Числото 13 е част от свещената геометрия и серията Фибоначи, защото фигурата й отразява геометрични пропорции, които съществуват в човека, природата и космоса. От друга страна 3 е знакът на душата, женския аспект, движението, а 13 е божественото презареждане на следващо ниво. В серията Фибоначи това е извивката на времето, свързана с женския елемент.

Какво ни казва цялата комбинация на тези прекрасни фрески в Орешец? Че женският елемент оключва и заключва времето, той осигурява безсмъртието и то не само чрез физическото раждане на поколение. 13 е вътре и отвъд хоризонта, така че е напълно логично то да е във връзка с цялата концепция за нелинейното време. Адам изведнъж става стар, а Ева –не. Защо? Защото женският елемент е съзидателният, той връща нишката на времето в яйцето на живота. Потвърждение е и това, че на таванската живопис Бог Отец Вседържител е в компанията на Исус Христос и Светия Дух в образа на Богородица като майка на Христос, а не е гълъб, както се изобразява обичайно. На арамейски третото лице на Бог е в женски род. В божествената йерархия законът е бил на почит, а свободата и равенство са били прилагани на практика ценности.

Фиг. 11. Серията Фибоначи като геометрична фигура

P.S. Повече в „Мистичната България“ от 3.10.2018 и 10.10.2018 г. по бТВ.

Всички авторски права запазени!