Храмът с текст в с. Гърло е построен в чест на Плеядите

• Елица Димова
• 2017-12-14 14:38

Източник : Първа публикация на статията в електронното издание "Сияние".

Текст върху камъните от с. Гърло, който разчетох, показва че населението по нашите земи е имало писменост преди поне 4000-5000 години. В храма в Гърло, България и в кладенеца в Ловреч, Хърватска се намира отговорът как се е развила културата на траките-българи и накъде се е разпространила. Цялата система от подобни съоръжения в света е древна комуникационна система.

Фиг. 1. Общ изглед на храма

В Гърло се намира уникален храм на три нива. Кладенецът-обсерватория е един от обектите, който показва изключителната природа на цивилизацията по нашите земи. Той се намира в близост до гр. Брезник, в посока Перник, на северния скат на Гребен планина, под връх Кула. Малко хора знаят, че на мястото на язовир Красава, в чиято близост се намира съоръжението, преди е съществувало землище на село Старо Гърло. По време на комунистическия режим, както и за други обекти, които представляват изключителна ценност, са вземани странни решения. Това е едно от тях, подобно на язовир Копринка, под чиято повърхност остана неоценимо културно наследсто и тук селището е изместено в долината, за да бъде залято с вода.

Фиг. 2.Язовир Красава

Обикновено траките-българи, които са вероятните строители на обекта, са правили светилища на високо слънчево място, а некрополи и селища в близост до водоизточник. Целта била да са близо до боговете, а в богата на води долина, са разполагали поселенията си. Това означава, че на дъното на езерото, което се намира под храма със сигурност е отговорът кой е създател на съоръжението. Че обектът е част от общ комплекс е видно, но не е изследвано. През 70-те години местни хора съобщават, че наблизо има побити камъни "Русалимско гробище", които са били на разстояние 0,7 - 0,8 км северозападно от кладенеца, за което споменава Димитър Тонин. Това били наредени в редица необработени каменни стълбове. Наблизо има и светилище с познатите от тракийските мегалити камъни с врязани кръгове с отвори или с линии, изобразяващи символно Бог или фаза на движение на небесните тела. Има две неща, които ни насочват. Едното е името на гробището, което е свързано с ритуала Русалии, чийто сакрален скрипт е отново воден и другото е свидетелството за наличието на разрушен кромлех, върху чийто камъни има врязани кръгове. При изследването ми, на други каменни обекти в страната и в съпоставка с такива в цял свят, където са използвани издълбани спирали, установих, че това има общо с древна технология, която използва комбинирани полетата, за да лекува или да предизвика определени събития.

Археоложката, която изследва първа храма в Гърло Димитрина Митова-Джонова твърди, че той е част от културата „Нураги”, която и до днес е загадка за учените. Стигнах до извода, че това е изцяло българска култура. Нейните представители са извършвали ритуали на определена фаза на Луната. Всъщност науката не е дала задоволителен отговор защо тези кладенци се срещат на толкова отдалечени едно от други места. Най-многобройни, но по-малки са на о-в Сардиния. Срещат се на полуостров Крим в Украйна, Тунис, Палестина, на платото Наска и на о-в Кеос в Гърция. Вероятността това да е дело на една й съща общност е възможна само ако тези кладенци са много по-стари, отколкото се твърди или пък е време да приемем, че прототраките са управлявали цяла империя.

Наскоро беше открито липсващото звено – 7 такива кладенци в Ловреч, Хърватска. Разликата е, че при тях липсва дромос. Стълбището към всеки кладенец се вие до дъното им, което сега е заблатено. За обектите местното население знае, но те не са изследвани, както и района, който е във връзка с кладенеца в Гърло. Освен сакралният брой на съоръженията – 7, в Ловреч те са с различна големина и всъщност това са 5 от планетите от Слънчевата система, Земята и Луната. И нещо повече, ако се измерят диаметрите на каменните спирали, ще се уточни съвсем кои са свещените обекти и за нашите предци. А още по-важното е, че най-вероятно това е точно конкретно разположение на седемте небесни тела на космическата карта, което пък ще даде яснота в коя епоха са създадени, както и ще потвърди, че откритият код в розетата от Плиска, където 7 също е ключ, е част от тази свещена култура.

Фиг.3. Кладенец тип „Нураги”, Ловреч, Хърватска

И ето потвърждението в България. Коридорът в Гърло е с дължина 7 метра, но тъй като при реставрацията са направени някои конструктивни промени по отношение на стълбището, не може със сигурност да се твърди, че наличните 13 стъпала са били в първоначалния модел. От двете страни преди да се скоси таванът на мегалитната част, се намират интересни ниши, което е в подкрепа на тезата, че е възможно светилището да се е използвало също за измервания и наблюдение на небесните тела. Най-вероятно там са поставяни кристали или други ритуални предмети.

Фиг. 4. Ниша в коридора на храма в с. Гърло

При откриването на кладенеца, той е имал куполна част, която при реставрацията е разширена неоснователно, което променя изцяло представата за предназначението. Куполът наподобява небесния свод, а това е характерно за микенската и тракийската представа за строежа на света. Много по-вероятно храмът да е част от общия религиозно-ритуален комплекс и всичките обекти наблизо да са имали специална функция. При измерване на разстоянията между тях ще се покаже пряка връзка. Но най-важното е, че има аналог на надписите в кладенеца в Гърло, което започва да подрежда нещата. Изписаният текст по камъните неправилно е тълкуван като римски цифри. Това е пиктографски запис, а на някои места се виждат и рунически знаци. Първото, което потвърждава тезата, че храмът е посещаван нощем, е в близост до входа, вдясно, където камъкът има ясно изрязана дупка за факла, а нагоре е опушен.

Фиг. 5. Опушен камък до входа, където вероятно се е поставяла факла

Това предполага често използване след залез Слънце. Но конструкцията с входа, ориентиран на североизток, също така говори, че лъчите могат да падат скосено и да огряват определени места във вътрешността или при пречупването им да се образуват други светлинни ефекти. Знакът, с който започва текста е почти идентичен на плочката от Караново. Според прочита на текста от Стефан Гайд се намира думата за жрец и то в позицията на връзка с подземния свят.

Фиг. 6. Знак на жрец на северната стена

Другото откритие е точно срещу входа, където съвсем ясно се вижда означението на Плеядите. Начинът, по който са го изписвали древните е като дупки, означаващи звездите или фигурално – с вдълбани символични фигури като „кокошката с пиленцата”, както е популярно съзвездието в българския фолклор. В случая имаме и двете означения. От една страна дупките на част от звездите и от друга зооморфното изрязано изражение.

Фиг. 7. Камък с изображение на Плеядите

Фиг. 8. Камък с изображение на пиленцато и квачката, традиционен символ в българския фолклор на Плеядите

Между Плеядите и знака на жреца се намират други два разпознаваеми сакрални знаци. Единият е на khent – господар, което прилича на къща и се асоциира с храм и подобната на единица резка, която говори за Бог-сътворител.

Фиг. 9. Изображение, подобно на къща - храм

Или текстът, без да се имат предвид всички знаци, за което се иска много сериозно проучване би означавал, следното:

"Жрецът, служи на своя господар в храма на единния бог. "