Матрицата на живота в комплексите „Кулата” и „Скумсале”

• Елица Димова
• 2018-02-16 09:57

"Днес, в края на деветнадесети век, дали някой има ясна представа или понятие за онова, което поетите от великите епохи са наричали инспирация? Ако не, то бих искал да го опиша... Понятието "откровение" - в смисъл, че със забележителна сигурност и финес нещо изведнъж става видимо, което разтърсва в дълбочина, което преобръща и събаря из основи - това понятие е просто описание на фактите. Нито търсиш, нито чуваш, нито приемаш, нито питаш - мисълта блясва като светкавица, с фатална необходимост и без колебание."

Фридрих Ничше

Природата за съвременния човек отдавна не е сияйният космос, както е било за нашите предци. Затова и знанието на светилищните комплекси като „Кулата” и „Скумсале” все още е запечатано за ума ни. Но ако тръгнем от фактите, за да постигнем прозрение, взели повод от думите на Ничше, ще се отвори малко прозорче за истинското вникване в света на нашите предци.

Светилищата „Кулата” и „Скумсале” се намират над гр. Стрелча и тяхното значение не може да бъде разчетено, ако не се погледне историята на низината. А освен богатитите исторически пластове от по-късните епохи, наблизо се намира и Жаба могила, където е открито Панагюрското златно съкровище. В региона на двата комплекса са изследвани артефакти от късен халколит и късна бронзова епоха, но това не е показател за времето на създаването на монументите, които по структура са още по-стари. В търсенето на материалното така остава скрито действителното наследство на предците. Затова ще тръгнем от очевидните факти. В името на „Кулата” сякаш няма мистерия, но буди удивление, че не сме забелязвали с години огромните скулптури, които са били оформяни от интелигентна раса. По-голямо по размери е „Скумсале”, където на територия от 1300 м дължина и 600 м ширина се простират сложни композиции някои, от които напълно непроучени. От определена височина каменните струпвания се виждат, че са изграждани и допълнително укрепвани, тъй като теренът е предимно хълмист и с меки форми. Много вероятно зоните да маркират геомагнитни аномалии. Неслучайно и одрисите наричат Средна гора „Свещената сребърна планина”.

В „Кулата” преобладава ансамбълът на сътворението, където се срещат повече от 30 фалоси с големи размери и индивидуални особености, но анатомичните пропорции са придадени с голяма прецизност. Фалосите са с размери от 3 до 8-9 метра. Основният монумент, който гледа на юг има същата ориентация, както входа на Жаба могила. Мъжкият атрибут е на един ред с единствената вулва на „Кулата”, което навежда на мисълта, че на нея се отрежда специално място. Всъщност това е култът към Богинята-майка, като оформянето е направено така, че светлината на Слънцето и водата да могат да достигнат лесно до утробата. Във вулвата дори и при сухо време се събира вода. Тъй като фалосът е на разстояние повече от 8 м, сянката му едва ли пада върху вулвата при слънцестоене. При изгрев издълбаните отвори се осветяват и процеждат светлината, което на пролетното равноденствие е в пълен обем.

Фиг. 1. Основен фалос на светилище „Кулата”

Фиг. 2. Вулва в близост до фалоса

Доказателство за цялата концепция на древните е, че мъжките органи представляват Земята и оплождат Небето, а не обратното. Тази визия отново потвърждава, че скулптурирането на целия комплекс има конкретен замисъл и това е направено в „епохата” на Богинята-майка. Такъв възглед виждаме при египтяните, характерен за сакаралните изображения, където богинята Нут е образ на Млечния път, който огражда Земята - Геб, който в случая е мъжкият елемент.

Фиг. 3. Нут и Геб

Друга митологична история, която пък се свързва с начина на измерване на времето при българите и връзката между календара, и божествата се отнася до Тот, който се намесва в една семейна разправия между Нут и РА. Тот скроил план как да помогне на бременната от Геб Нут, която предизвикала гнева на първия си съпруг РА. Ревнивият РА забранил да се роди потомък на Земята от Геб. Тот, за да помогне на Нут, играл на зарове с Луната и спечелил една седемнадесета част от светлината, като прибавил 5 дни към 360-дневния календар. Народът, който почита и до днес т.нар.  5 „мръсни дни”  около Коледа е българският. В светилищата „Кулата” и „Скумсале” има доказателства, че някои от съоръженията са били използвани за календар или за измерване движението на звездите.

Че цялата композиция в светилищата над гр. Стрелча е посветена на сътворението на материалния свят и в частност на човека, се вижда от няколко гигантски яйцеклетки, като едната е вече „оплодена” и представлява зигота. На територията на двата комплекса са намерени досега 4 гигантски яйца. Три в „Кулата” и едно в ареала на „Скумсале”. Последното е подробно описано от Николета Петкова. Тези на „Кулата” не са изследвани или описани. Петкова обаче споменава в своя публикация, че Атанас Орачев е намерил подобно „разполовено яйце” в землището на с. Скала, Сунгурларе. Той прави интересна препратка към Осетинския епос и стига до извода, че боговете са родени от скала в Тракия, Мала Азия и Кавказ. Така е заченат и Митра.

При пътуването ни до "Кулата" тази година беше открито четвъртото яйцевидно тяло от Луко Лулчев, което е изключително интересно, защото съчетава елементите на цялостната представа за сътворението на древните ни предци. То представлява едновременно утроба, фалос и оплодена клетка.

Идентични кръгли форми са намерени в Рила, а проф. Валерия Фол открива мегалитна окръжност, която нарича „яйцето на змеица” в региона на Люляково светилище, Златосел. В Орфическата космогония яйцето е зародишът на света, като от двете черупки се появяват Небето и Земята, а плодът е андроген.

Фиг. 4. Яйцеклетка пред „Иконата”

Фиг. 5. Оплодена яйцеклетка – зигота. Сн. Милена Стефанова

Фиг. 6. Новооткрито яйце на сътворението. Сн. Л. Лулчев

Особеното на сътворителните „каменни метафори” е, че творческото оплождане е показано като волеви акт, в който наравно с боговете участва и човекът. Това, което определено е откритие е, че мястото е лаборатория за писменостите, които са „заченати” на наша земя. Тъй като преди около 100 000 млн. години се предполага, че местността е била под вода, много от камъните имат странни вдълбавания, които могат да се вземат за естествени образувания. Но всъщност при вглеждане се вижда, че има големи рунически знаци, които фиксират определени монументи. Като в основата на едно от съоръженията се забелязва знак в близост до вулвата, който е добре известен в глаголицата и означава буквата „Л”, а като понятие изразява Любов. Смятам, че това е първоосновата на тази буква, защото с широката си част е насочена нагоре, с напречна чертичка и е поставена в основата на яйцевиден монумент, с което се подчертава, че сътворението е само по себе си акт на Свещена любов.

Фиг. 7. Рунически знак върху основния фалос на „Кулата”

Фиг. 8. Глаголически знак, който беше заснет при пътуване през пролетта на 2017 г.

Фиг. 9. Йероглиф от фалоса със стълбата

В региона са обитавали бесите, които са се смятали за специална жреческа каста сред траките с най-висша степен на посветеност и за които се знае, че са били писмени. Освен това имаме и ясна податка за съдържанието на замисъла в името на светилището „Скумсале”. Ако проследим етимологията на думата, тя пряко се свързва с добре позната българска дума „кум”. В началните времена кумът е бил специфичен жрец, който освен редовните си сакрални задължения и опазване на общността, е имал за задача да свързва различните генетични линии, за да се осигури раждането на здраво поколение. Думата „кум” означава най-близкият роднина по сватовство на брачната двойка, който я сродява. Но навремето жрецът е женел царя първо за Богинята-майка символично, а след това за земната съпруга. Кум Ра или Кумран – значи жрец на Ра. Втората част на думата Скумсале – Сале, може да се изведе от три различни по съдържание думи. От една страна САА може да се преведе като влага или вода, ЛА като Земя. Има връзка и с музикалните тонове Си и Ла. Сале от друга страна на санскрит е огън. Тракийските царе-жреци първи създават могилните насипи в кръг, които са образ на огнището и огъня на Слънцето. По-късно в могилите се съчетава вертикалният модел на света с неговата троичност и хоризонталния с неговата четиричност. С дрги думи с Кума се сътворява от Вода, Земя и Огън човешкото същество, като то е призовано от божествения си дом с помощта на Словото и Музиката. А материалният свят на телата придобива плът по същата божествена теорема.

Потвърждение на горната теза за ролята на свещените думи като зачатие на писмеността намиране на още едно място. В началото на комплекса, показващ Сътворението, има фалос със стълба, която отвежда до върха му. В основата й намираме интересни вкопани ниши. На пръв поглед те са от естествен произход. Но при вглеждане се забелязва оформяне и сериозна прилика с друго направление на писмеността – триизмерни йероглифи. Някои от тях наподобяват ембрион. Така в едно виждаме началото на поне три писмености, развити по-късно на други носители. Това е пряко свидетелство за начина на мислене на нашите предци като сътворци на материалния свят, извличайки енергия от огледалния – божествен свят, но чрез дейно Слово.

За това, че всичко е построено с цел можем да съдим и по други части на комплекса „Кулата”. Зад скулптурите на големия фалос, вулвата и трона-сърце се намира едно внушително съоръжение, пред което има долмен. В намирането на връзката между обектите ще се достигне и до правилните заключения в тази посока. Вижда се с просто око, че каменните изсичания една ли са направени с малки метални или костени инструменти. Някои от ръбовете са идеално прави, а на други места се забелязва, че конструкциите са частично разрушен или допълнен градеж.

Фиг. 10. Монумент „Иконата” или „Жреца”

Съчетанието едновременно на долмени, менхири и мегалити е уникално, защото е на един и същи терен. Големият портал удивително прилича на лице и заради това е наречен от краеведа Луко Лулчев „Иконата”.

Цялата „иконография” има смислено обяснение. Според трансферираните от нашите предци по-ранни знания към елините т.н. Диоскури (Διόσκουροι) са синове на Зевс пеласгийски, както го титулува Омир. Тракийското съответствие на Зевс е (Збелсурдос или Збелсур), а неговите синове са божествените братя-близнаци.  От една страна е думата, символ на специален произход Диос, от друга имаме много ясно послание, свързано с рода Дуло и това е знакът УР – Y в Збелсур. Двама братя-близнаци  Кастор (Κάστωρ) и Полидевк (Πολυδεύκης) в един от митологичните истории са деца на Леда и Тиндарей, а сестрите им са хубавата Елена и Клитемнестра. Виждаме препратка и към почти идентична божествена четворката – Изида, Озирис, Сет и Нефтида.

Омир описва близнаците Диоскури като смъртни, докато други автори им приписват безсмъртие. Но тук интересен е третият вариант, при който Кастор е смъртен, а Полидевк - безсмъртен, тъй като се счита, че първият - Кастор е син на цар Тиндарей, а другият - Полидевк е син на бог Зевс. Това напълно съответства на монумента „Иконата” от светилище „Кулата”, защото чрез скалната скулптура ясно се показва, че нашият свят е разграничен от този на боговете със стена. Тя не е непреодолима, но преминаването към безсмъртие става с постигнато наподобяване на божествените качества. Преходът е творчески акт и е свързан с движение във времето.

Цялата космогония се потвърждава и от намерените каменни яйца в комплекса, защото според Луис Фарнел разпознаваем знак на Диоскурите е яйцевидната шапка „пилос” и две звезди над изображенията на гигантите. Полидевк, който се намира в Бостънския музей държи в дясната си ръка яйцето, в което е зародишът на Елена.

Историята за Диоскурите присъства и в генезиса на българите. Потвърждава го унгарският епос, който разказва за двама атланти, синове на гиганта Менрот, които се женят за жени от рода Дуло, като изминават голямо разстояние, за да ги намерят. 

Какви са фактите, които потвърждават атлантската теория в зоната „Скумсале” и „Кулата”?

На обратната страна на основният монумент на „Кулата” се намира малка пирамида, която е точно пред вкопан каменен олтар във формата на голям череп. Той съответства пропорционално на размерите на фалосите и вулвата. Много интересно е, че пред малката пирамида и черепа е изправена трапецовидна форма, която оформя сакралното пространство на сътворението чрез основните геометрични форми.

Фиг. 11. Пирамида, четириъгълник и череп зад „Жреца”

Фиг. 12. Обект - пазител от светилище „Сумсале”

Фиг. 13. Жертвеник с вдълбани улеи под формата на розета. Вероятно за измерване движението на Полярната звезда, която се сменя на хоризонта през 2500 г.

Основният жертвен комплекс пък на „Скумсале”, измерен от екип на доц. Алексей Гоцев, е 52,70 м - дължина и 12 м в ширина, като е разделен на два сектора – южен и северен. Същото разделение се забелязва и по протежение на целия масив от скални натрупвания. А както вече отбелязахме фалосите от "Кулата" са насочени към долината, която се намира на юг - югоизток. Това показва, че във времето на създаване на мегалитите разграничението на света е било по линията не изток и запад, а север и юг, което отново ни връща към по-ранното датиране. Изсичането на „Иконата” в „Кулата” с два симетрични триъгълника показва същата двойнствена същност. Така се очертава преходът в буквален смисъл между живата и неживата материя или по-скоро материята на отвъдното. Пазителите Диоскури от двете страни на „Иконата” или на лицето на жреца са разделени от добре оформен гигантски удивителен знак, но обърнат наобратно. Двата каменни клина - братя са симетрични и почти на еднаква височина. Знакът, който наподобява нос всъщност би могъл да бъде по-късният египетски йероглиф за жезъл, преведен по системата Gardiner. Това съответства и на обожествяването на мъжкия полов орган като сътворяващ живота. Но в същото време е наблегнато на дуалната природа на света и на херметическия принцип, че това, което е горе, има измеримост при сътворението и долу. Преходът е означен и от долмена пред монумента. Той е перпендикулярен на масивната скала на „Иконата”, което отново маркира граничните пространства. Според "Изумрудените скрижали" на Тот - Хермес принципът за съответствието на горе и долу е с цел изпълнение на божественото чудо. Долният край на небесната стълба - Банебджедет е потопен във Водата, а горният е в Небето. На Изток тя се нарича Свабхават или тъканта на Вселената, чийто горен край е в Духа, а долният е в материята.

Фиг. 14. Долмен пред портала на "Кулата"

Фиг. 15. Корито, което показва човешка дейност в "Кулата"

Както „Кулата”, така и „Скумсале” са апотеоз на творението и това трудно може да се отрече като се обходят светилищата и се види логиката на градежа им. Те са били използвани от траките по време на Дионисиевите празници, които са се чествали с екстаз и опиянение, защото човекът всъщност е богоподобен.

Използвана литература:

Гичева, Р. Яйцето в дионисовите мистерии и лазарските обреди. В: МИФ 7, София, 2001, с. 531.

Маразов, И. Тракийските съкровища.София, 2011, с.199.

Петкова, Н. Още веднъж за мегалитните и скално-изсечени яйца. В Сб.: Тракия и околният свят. 27-29 октомври 2016, с.379-381.

Тодоров, Е, Д. Гергова. Прабългарски и тракийски следи. София, 2006. В: Изток-Запад, с. 149.

Райчева, Л. Тракийски следи. София, 2014, с. 69.

Ничше, Ф. Ecce Homo. Как се става такъв, какъвто си. 1908 г.

P.S. Статиите в сайта са предмет на авторско прово. Всички снимки, които не са с посочени автори са собственост на автора на статията и не могат да бъдат използвани без писменото му разрешение.