Мегалитите в България са квантови генератори

• Елица Димова
• 2018-01-12 14:59

Мегалитите в България и куполните съоръжения имат защитни и укрепващи околната среда функции. Това показват интердисциплинарните ми проучвания в последните години. Предположения за значението на каменните комплекси – долмените (тип къщи) и менхирите (тип обелиски) са публикувани като разнообразна научна литература в чужбина и твърде малко в България. Най-запознатият специалист у нас е физикът Любомир Цонев, който нарича зоната изследвана от него „Балканско мегалитно огнище”[i]. От страна на историческата наука обаче няма пълни адекватни изследвания що се отнася до предназначението. Важно е те да се класифицират подробно и да се датират правилно, защото това е свързано с начина, по който се е развила човешката цивилизация не само по нашите земи. Само долмените в Източни Родопи, Странджа и Сакар са над 80. [ii]

Според проучванията, които са направени до момента най-старото съоръжение е Гюобекли тепе в Турция, което е  на 10 000 - 12 000 г. и представлява каменен кърг, подобен на Стоунхендж. Това означава, че на Балканите е съществувала култура, която е не само най-древната, но и определено най-развитата за времето си. Подобно съоръжение, посветено на Сириус и Сатурн, чието честване е било по време на  хелиакалния изгрев на Сириус е храмът в Мишкова нива, Странджа, който неправилно е датиран от 4 в. пр. Хр, въз основа останките на римска вила в региона. За различно предназначение и за друго датиране недвусмислено свидетелстват двата фронтона от храма, като на единия имаме съвсем ясно изображение на Сатурн с пръстените и дори с означение на два от спътниците, а на другия виждаме стрела, което е символ на Сириус[iii]. Всъщност датата, когато се е чествал главния ритуал на Мишкова нива е през лятото, по време на горещниците, когато е бил и разливът на Нил. Тогава се провеждат и нестинарските празници. Връзката на България с Египет не е преувеличена заради исторически, епиграфски и архитектурни доказателства. Повечето от куполните „гробници” са насочени на юг, което не е било интерпретирано надлежно досега. Наличието на тези факти опровергава тезата, че храмът в Странджа е граден 4 в. пр. Хр. Много по-логично е в рамките на Тракийско море, както се е наричало Бяло море, включено в Егейско да е цъфтяла една и съща култура, а както е известно вече храмът в Гьобекли тепе също е посветен на Сириус и е със сходна конструкция.

Фиг. 1. Малък фронтон от Мишкова нива, Странджа, България

Върху камъните от българските светилища често се изобразяват небесни тела и съзвездия с такава точност, че хипотезата, че древните са били в ранна фаза на своето развитие не е издържана. Изображението на това, което е горе  (т.е. небето) е херметически принцип, свързан с материализацията на виртуални матрици, свързани с времето в нашия свят. От друга страна в последните години учени стигнаха до извода, че камъните имат много специфична структура, която позволява определени вибрации чрез слънчевата светлина да се запечатват като в диск или флашка в камъка. Неслучайно на тази основа в някои общества са възникнали анимистични култове, които придават одухотвореност на природата. Оказва се, че това има рационална основа. Всичко на Земята съдържа вода в различни състояния и чрез нейната способност да запечатва информация, свойството е присъщо и на камъните. Една от теориите твърди, че някои от камъните преди милиарди години са били кристали. Доказателства, че светилищата били те мегалити или куполни съоръжения имат по-широка от ритулната функция, ни предоставят някои съществени факти. Твърде често те, независимо от тяхното разнообразие, имат еднакви конструктивни принципи, което изключва версия за естествен произход. Всъщност неправилно е те да се тълкуват индивидуално, защото са част от същия древен мироглед. Че мегалитите имат общо със същата сакрална система, отразена и в куполните гробници показва една находка - светилище Селанов бук, което се намира в непосредствена близост до тракийско и късноантично селище в местността на Старото водно стопанство, в поречието на р. Вищерица, Западни Родопи.  Скалната „гъба” е цялата е надупчена отдолу с кръгли, елипсовидни и правоъгълни ниши, така, че наподобява пита от пчелен кошер. На североизток нишата е пробита и преминава в скална арка, над която отгоре се „излива” широк канал, изтичащ от импозантен скален котел, изсечен отгоре върху „шапката” на скалната гъба. Култовите площадки в съседство са осеяни с множество вкопавания – жертвеници, с кръгла, елипсовидна или сложно-съставна форма[iv]. Конструкцията следва купола на съоръжението Четиньова могила, Старосел в Средна гора  и символиката на пчелата и пчелния кошер.

Фиг. 2. Четиньова могила, Старосел

Това означава, че независимо от отдалечеността на обектите, долмените и менхирите са правени от една и съща култура в продължение на хиляди години и тя е разполагала с непозната технология за обработка на камъка на терен, както и със знания за използване на природните сили за пренасочване на енергия и комуникация на далечни разстояния. Мегалититните комплекси в България са оформени обикновено според терена, но винаги имат следните основни части:

1. Големи антропоморфни или зооморфни скални изображения,

2. Изправени структури - менхири, които са праобраз на обелиска и често напомнят фалоси,

3. Долмени (къщи) или каменни втулки и отвори, които се използват за „светлинни ефекти” по време на слънцестоения и равноденствия и

4. Издълбани отвори – „шарапани” за ритуални възлияния, имитация на съзвездия.

Всички скални светилища имат такива обособени участъци за отделни дейности.  За да се намират толкова често по цялата територия на страната, имат комплексно предназначение и показват изключително висока степен на духовна и материална култура, разпространена на Балканите. Те имат значение за запазване на природните ресурси и следователно имат и защитна функция.

Фиг. 3. Зооморфна фигура от комплекс край с. Благо, Кюстендилско

Фиг. 4. Втъкнати камъни в повтаряща се конструкция, комплекс Кулата край Стрелча

Картата на обектите в Сборяново например, в близост до Исперих повтаря разположението на 44 съзвездия, обаче преди минимум 7000-10 000 години. Според астронома проф. д-р Владимир Дерменджиев от Астрономическата обсерватория към БАН има доказателства, че населението на нашите земи е притежавало ценна за човечеството астрономическа информация, интерпретирана върху каменните стражи, мегалитните строежи и могилните комплекси. Дерменджиев е забелязал, че могилният комплекс в Сборяново наподобява прецизна астрономическа карта отпреди повече от 7000 г. Разположението на могилите отговаря на някои групи звезди от видимата небесна сфера на нашата географска ширина и по-точно на съзвездията Малка мечка, Жираф, Колар, Персей, Касиопея, Гущер, Цефей и Дракон, като големината на могилите съответства на яркостта на съответните звезди. Още по-далеч стига бившият директор на музея в Исперих Йордан Стефанов, който твърди, че звездната карта в Лудогорието е огледален образ на звездното небе отпреди повече от 7500 г. Хелиографското изображение на 17-е струпвания от стомогилния археологически комплекс отстоят на определени разстояния, като пет пъти се повтаря дължината 1900 м, с които са означени началото и краят на могилните некрополи, както и отстоянието от Свещарската могила до култовия комплекс Демир баба теке, който в миналото е бил централно светилище на траките. Според Стефанов гетите са притежавали необикновена астрономическа култура, като жреците им са познавали поименно повече от 500 звезди. От картотекираните над 280 могили, групирани в 19 некропола, както и останките на 57 антични селища, както и т.нар. „загадъчен камък”, свързан със смяната на Полярната звезда,  става видно, че резерватът Сборяново е и астрономическа обсерватория[v].

Друго доказателство за древността на каменните структури по нашите земи е една измерителна „розета”, която открих върху плоска скала от мегалитен комплекс в близост до Стрелча, подобна на „загадъмния камък”. Сякаш случайно отбелязаните дълбоки линии всъщност маркират цикличната промяна на Полярната звезда, което става през около 2500 г. След около 500 г. звездата, която наричаме „полярна” ще се смени. На откритата „розетата” над Стрелча се виждат повече от 5 черти, което означава, че някой е ползвал съоръжението над 10 000 години. Въпросът е мегалитните съоръжения по-стари ли са от храмовете, които наричаме тракийски като имаме предвид малък отрязък от време или са строени в една и съща по-ранна епоха? Долмените и менхирите се срещат до средата на брондовата епоха, след което се налага друга архитектурна и строителна традиция.

Фиг. 5. „Розета”, която измерва смяната на Полярната звезда, комплекс Кулата, Стрелча

От наблюденията и изследванията може да се стигне до извода, че културата, създала тези съоръжения е разполагала с технология, непозната на съвремието ни. За да се докаже, че има човешка намеса науката изисква да се открият неоспорими следи. За това говорят т.нар. „тигели”, които се срещат на повече от 10 обекта в страната. Какво представляват тигелите? Това са почти еднакви прорези, които са направени в камъка, преди да бъде монтирано окончателно съоръжението. Обикновено блоковете тежат стотици и дори хиляди тонове Това навежда на мисълта, че камъкът е формуван с тип плазмена технология, която го е „размеквала”. Тигелите са правени, за да се разреже или оформи скалата, като се използват и естествените дадености на терена.

Фиг. 6. „Тигели” във вътрешността на долмен, с. Долна Козница, Кюстендилско

Фиг. 7. Долмен с тигели, с. Долна Козница, Кюстендилско

Мегалитите са правени обикновено на геомагнитни аномални зони с отслабена гравитация. Това говори, че населението на нашите земи, а и на Балканите е имало познания, които не са по-малко значими от постиженията на днешните науки и се отнасят до запазване на природния баланс.

Самите конструкции на комплексите следват строга логическа схема, която се определя от особеностите на терена. Прави впечатление, че много от съоръженията копират човешката възпроизводителна физика, но в гигантски рамери. Днес това ни звучи като неуместна религиозна практика, следствие на суеверието и примитивизма на предците, но истината е съвсем друга. Идеята е, че каменното изображение на даден орган може да укрепи в действителност здравето на хората и да увеличи плодородието на земята. Дали това не се основава на действително знание нашата наука още не е отговорила.

Много интересно е, че храмовите куполни комплекси, които са датирани от 5 в. пр. Хр до 4 в. сл. Хр. като тракийски са така конструирани, че не само имат специфична акустика, свързана с орфизма и извличането на енергия с помощта на музикалните тонове, но генерират вълни, които структурират водата в региона. Всъщност една от последните тези на учените за тунелите в пирамидата в Гиза е, че това е гигантска помпа, която в периодите на разлив е изпомвала водата. А някои автори вече открито свързват България с древен Египет, като твърдят, че балканската култура го предхожда. [vi] Говорим за древност, когато пустинята е била част от обработваемата земя. Подобна теза има и откривателят на Босненските пирамиди Семир Османагич, който изказва мнението, че подземните тунели под пирамидата на Слънцето в Босна са конструкция за извличане на енергията на земята и водата.

Българските куполни храмове са многофункционални. Те са квантови генератори, които балансират подземните и надземни води. Гробницата в Старосел отстои на почти равни разстояния от водоеми и извори, чийто точки ако се съединят, образуват двуостра брадва. Това показва, че древните ни предци са имали инженерни познания и освен това наука за природата на явленията,  за влиянието на звездите върху земната флора и фауна, както и за въздействието на Слънцето върху възпроизводителните функции на хората.

[i] Цонев, Л. Мегалитите в България. 2010  г. Изд. Фараго, с. 9.

[ii] Пак там. с. 8.

[iii] Димова, Е. Хипотеза: Горен Египет е в мистичната Странджа? В:http://www.eurochicago.com/2016/01/goren-egipet-strandzha/

[iv] Марков, В.,Гоцев, А., Янков, А. Теренни обхождания от Западните Родопи, Пирин и Рила. 2008 г., с. 5.

[v] Сборяново: Сензационните открития тепърва предстоят. Интервю с Йордан Стефанов. В : В. „Култура”, бр.30, 25 юли 2003 г.

[vi] Robert Bauval, Adrian G. Gilbert The Orion Mystery: Unlocking the Secrets of the Pyramids. 1995 г.