Slide background

Приключения в пещерата

Вижте повече
Slide background

Българските свети места

Вижте повече

Небесната сърна заключва времето на раждането на Дуло

  • Елица Димова
  • 2018-03-05 14:07
Небесната сърна заключва времето на раждането на Дуло

Небесната сърна или кошута е един много интересен български мит, свързан с Богинята-майка, раждането на Дуло, който е преминал в историята и фолклора и на други народи. Твърди се, че е от скито-сарматски произход и е бил популярен до земите на днешен Алтай. Но това вярване е по нашите земи още от времето на палеолита и халколита. Ще дадем обяснение на това разбиране като се съобразим с факта, че митът се появява в най-дълбока древност и при двете условно разделени крила на българите – прабългари и траки. Небесната сърна или кошута е специален митологичен образ, който взема дейно участие в създаването на българската народност. Еленов некропол отпреди 8000 г. е намерен в с. Оходен заедно с ритуално погребаните мъж и жена, разположени по посоките на света и спрямо равноденствията. Потвърждава се вярването за ролята на елена и сърната като основна за прераждането.

фиг. 1 елен

Фиг. 1. Еленски рога, открити при ритулно мъжко-женско погребение, Оходен, 6000 г. пр. Хр.

фиг. 2 елени

Фиг. 2. Възстановка на еленското погребение и олтар от Оходен

Източник: Е.Димова. Розетата от Плиска – активатор на българския дух. 2017 г.

фиг. 3 елени

Фиг. 3. Елен под формата на лампа с вълнообразен мотив, намерен в с. Мулдава, Асеновградско

Източник: http://stefankolev.com

В днешен Горен Алтай имаме още една следа към предците. Там е открита муфицирана принцеса, живяла преди 2500 години, на чиято кожа има татуирани елени, свързани с прераждането. Тя е открита преди 20 години в Урук в планината , но едва наскоро беше изложена в музей в Горно-Алтайск. Особеното е, че по същия начин като некропола в Оходен отпреди 8000 г. е намерено и погребано тяло на мъж. Основното в двата случая са изображенията на сърната и връзката с едно и също вярване за прераждането. Върху алтайската мумия под формата татуировка, а в българския случай като отделен ритуален олтар. Елените върху кожата на алтайската принцеса са със задна част на тялото на 180 градуса спрямо предната. Подобно разположение по посоките на света има и при двете тела, открити в Оходен, България.

фиг. 4 елени

Фиг. 4. Изображение на татуировката на Бялата прицеса от Алтай

Източник:https://a-u-vas.ru/

На пръв поглед митологичната концепция не изглежда правдоподобна. Но ако не се вникне в дълбочината на нейното съдържание, няма да може да се открие е действителното послание, което се потвърждава и от фактите. Нека отбележим, че сърната е назована „небесна” или с други думи тя има висш, божествен произход. Тя е пряко свързана с космическата ни вяра, защото е олицетворение на трансформацията във времето и засяга идеята за кръговрата като начало и край на човешкия живот на Земята, но и като друг – невидим „чекрък”, който завърта прераждането за осигуряване на пресътворението на материалния свят. Интересно е дали при изображенията на елен или сърна се взема предвид времето на създаване на артефактите, защото е възможно това да оказва периода, когато да речем е създаден или да се отбелязва равноденствие. Сръндаците имат големи рога през пролетта, но през зимата ги губят.

Според древното ни учение човекът не е откъснат от небето и от своя създател. Той просто трябва да осъзнае, че по същество е потомък на божество, способно да създава нови светове и да ги управлява. Според това разбиране кошутата е символ на появяването на една постоянна тенденция при нашия народ – висша програма, която се задейства в случай на опасност, свързана с оцеляването на рода и човечеството. Тогава в елементарния житейски кръговрат се включва вторият защитен кръг – колелото на кошутата.

Култът към сърната е свързан с Богинята-майка и способността й да се трансформира. Небесната ни вяра не е нито религия, нито фолклорно разбиране. Тя е науко-приложна дисциплина на физическите и духовни закони, свързани с астрономията и астрологията. Това е науката за смисъла на живота ни на Земята. Затова идеята, че Небесната сърна се преражда пред определен период от време, за да роди или покровителства герой-спасител, е съвсем закономерна и всъщност не е обикновена митологема. Да приемем, че това е проект на Създателя, който се отнася до генома. Генетиката ни е пряко свързана не само с осигуряването на биологично здраво поколение, но и показва скритите заложби на народа ни. Целта е възходящото развитие на човешката цивилизация и запазване сакралния характер на сътворението. Животът се появява не само от биологични и физически закономерности. Той е част от великия план за неунищожимостта на цикъла на зараждането и непрекъснатост на еволюцията на душите.

Но да се върнем към историята на кошутата. Според Александър Фол сърната има отношение към родословието на Орфей и е слънчев символ. Между рогата и се изобразява слънчевия диск и така стигаме до идеята за слънчевата трансформация на сърната и превръщането и в човек. Елени са обиколили Орфей върху монета от времето на Каракала I век, намерена в Пловдив. Кошути присъстват в много от изображенията на Орфей с лирата. Двете елипсовидни апликации-набузници от конската украса, открити в Голямата Косматка имат глави на елени с разкошни рога. Това показва и връзката между коня като животно на прехода живот-смърт и кошутата.

 фиг. 1

Фиг. 5. Монета на Каракала, I в. и Орфей 

Източник: http://www.budnaera.com/2005/2005-09-10_2.htm 

Че кошутата има специално значение виждаме съвсем ясно от почти всички тракийски съкровища, намерени по нашите земи. Българският календар назовава годините по два начина, като така се образува втория кръг, който е обозначен от зодиакално животно и съответстващото му съзвездие.  В Панагюрското съкровище ритоните са всъщност еленски глави или глави на сърни. Такава е формата на съдовете от Розовец, като намираме същия мотив дори в некропола, открит в Рокаглориоза, Италия, където ритуалните кани са керамични. Специфичният наш мотив се повтаря в различни епохи върху тъкани, съдове, мозайки у нас. Пренесен при други народи митът не е така устойчив. Един изключително интересен храм във Ватикана показва интересна връзка с траките. Той се намира под земята със спираловидно стълбище, което води до част с воден басейн и камера за посвещение. Пред сводестата част има изображение на амазонка, припозната от някои италиански учени като богинята Диана с два елена. Но една от версиите е, че това е богиня Котис. Фамилията на тракийските царе е управлявала продължително време траките.

IMG_4877

Фиг. 6. Ритон от съкровище, намерено в Розовец (III-IV в. Пр. Хр.)

fig. 2 etruski

Фиг. 7. Керамични погребални ритони във формата на глави на сърни, Рокаглориоза, Италия, сн. Тотка Тодорова

Върху кернос, открит на обредна площадка в некропола на Аполония Понтика (от ІV в.пр.Хр.) е изобразена сцена, която не се среща често в елинската вазопис и също потвърждава тезата за тайното значение на мистичното животно.  Дъщерята на Агамемнон, която трябвало да бъде принесена в жертва  на Артемида е превърната в сърна. Тази случка от трагедиите на Еврипид “Ифигения в Таврида” показва, че митът е от най-ранната тракийска цивилизация. Според сюжета в трагедията богинята спасила девойката като на нейно място оставила кошута, с цел да я похити и превърне в своя жрица в светилището си в Таврида.

 fig 7_1

Фиг. 8. Сцена със сърната от тракийския епос в Рокаглориоза, Италия, Сн. Тотка Тодорова

Друга история, свързана с предишни български обиталища се развива в Индия, отбелязана от П.Добрев. Царят Астиаг заповядал на Гаспарг да умори Кир, за да не царува след него. Гаспарг обаче го съжа­лил и спасил. Така също и князът мизийски или български, бил откърмен в гората от кошута, оставен да загине. Един вариант на същото предание е записан още около 550 г. от византийския хронист Прокопий Кесарийски, който разказва, че според легендите  на утигурите и кутригурите пъ­тят на техния народ при неговото преселение на запад е бил по­сочен от една вълшебна сърна.

Митичният произход на родоначалника на българите Авитохол също се извежда от кошутата. Петър Добрев прави връзка с литовска легенда и с името на персийски светец - Авитух, загинал мъ­ченически за християнската вяра. Това показва, че подобно на много други стари български имена и името Авитохол е взаимствано от древните перси, парти и бактрийци, смята Добрев. Той извежда етимологията от най-стария индоирански език – санскрит. Името на зарствения довереник е комбинация от Ави, която значи дива овца - животно, сродно със сърната, и думата Токо - потомък. При памирските народи се срещат понятията Афи - сърна и Тъхъл - син, потомък. Така Авитух и Авитохол означават „син на сър­ната" или „дете на сърната". Още по-интересно е, че Зиези – друг персонаж от първите български родове се среща в памирските езици като сариколския. Там Дзиедз, която значи „благороден елен" има същият смисъл както думата Ави – сърна. Притежателната форма Дзиезди може да е синоним на Авитохол. По най-високите скали на Памир и Хиндукуш се виждат стотици изображения на елени, сърни и планински кози. Такива обаче се намират и по високите места изобразени при мегалитни светилища или в пещери у нас. Произходът на Атила също се извежда от Небесната кошута. Атила е наричан  Атли и Етцел.  И въпреки че никога не е назоваван Авитохол някои автори смятат, че това е една и съща личност. В този аспект може да се разглежда и връзката между Авитохол и Ирник. Водач на българите според византийския летописец от VІ в. Прокопий Кесарийски на кутригурите и утигурите в пътя им при преселението на запад е именно една чудна сърна. А в ,,Именника на българските канове”  се твърди, че патриархът Авитохол от рода Дуло е живял 300 години.  В Библията ние не приемаме за невъзможно някои от споменатите персонажи да са живели до 800 години, а науката вече открито твърди, че човекът може да живее повече от 120 години. В контекста на мистичния брак между атлант обаче и Небесната кошута не е невъзможно един от знатните синове на рода да е живял дълго. За това говорят други източници.

Не случайно келтите пренасят този култ в Ирландия след досега си с траките на Балканите. Богът на животните при тях е елен, който има лечителски способности и от чието родословие се извлича потомството на ирландските крале.

Осетинският епос също пази спомена за „слънчевите щерки”, които слизат от небето под формата на „златни сърни” и облагородяват потомството на хората. Те зачеват необикновени наследници. Споменаването им е свързано с божествения и свещен език на хатите, който е сътворяващ.

Появата на фамилия Дуло, която има правото да носи тирса-знак УР на генетичната ни линия е свързано в изворите с божествен произход от дълбока древност. Запазеното свидетелство в унгарска легенда, записана от хрониста Кезан - придворен секретар на унгарския крал Ласло VI  Кун, показва тази свещена връзка. В нея българите (наследници на Хунор) и унгарците (наследници на Мадяр) се разделят в по-късна епоха на територията на Европа. Преди това се смесват племената белар, управлявани от рода Дуло, живеещи в Меотия край Азовско море и клонът на рода от Персия по времето на Вавилон. Легендата разказва, че това станало заедно със разбъркването на езиците след срутването на Вавилонската кула. Става ясно, че тази история има отношение към единния и свещен език преди разделението. Ето каква е и историята. Великанът Менрот се преселил в Евилатските земи, наричани Персия. Жена му Енет му ражда двама сина, Хунор и Мадяр. Веднъж по време на лов в степта пред Хунор и Мадяр изскочила кошута. Те я подгонили, но тя се скрила в меотидските мочурища и колкото и дълго да я преследвали не могли да я открият. Сърната всъщност им показала подходящо място за заселване – мочурището Меотида с богата паша наоколо. Така братята Хунор и Мадяр стигат до снахите на  Белар, които в онзи момент сигурно са били без съпрузи. Двамата гиганти ги отвлекли с децата, конете и богатствата им. Подробността за това, че освен жените са откраднати конете и децата е много важна. В историята има и други такива случки, което показва, че става дума за специфичен ценен ген при хората и при ликвидната за онова време специална порода коне.  Така двете дъщери на княз Дуло били омъжени за двамата братя-атланти. От тези родове водят началото си всички хуни и маджари, разказва легендата. Разбираме, че Дуло се предава по женска линия, но това е кръстоска с великан, т.е. с атлант.  В древнокитайските източници Дуло означава ,,родът на бойните коне'', а в щумерския пирамидата се нарича Дуло на божествен дух. Интересно е че, осготският историк Йорданес също потвърждава версията за божественото водителсто само, че там българите, водени от кошута по време на лов в Меотидското езеро, успели да го преминат пешком, без да срещнат трудности, а го смятали за непроходимо море. Щом им показала богатата земя сърната изчезнала.

Според аланския „Епос за нартите”: „Сътворил света Бог и решил да създаде хората. По негова воля, на земята се  появили уадмирите. Това били хора-великани, които в планинска  клисура  не  са  можели  да  се пъхнат и земята трудно издържала  тежестта  им. Според Ж. Войников това е сигурно доказателство, че историята не отразява реално събитие. Но това не може да е аргумент за автентичността на персонажите. Така че докато не се намери ново доказателство, че това, което не разбираме, не се е случило, ще приемем, че е напълно възможно да е отражение на реални събития. От този източник разбираме, че е имало нещо като генетични експерименти през около 300 години, докато се стигне до подходящия ръст за условията на земята, която може да е претърпяла катастрофа. Първо след великаните Бог направил доста по-малки на ръст хора, които не се адаптирали, а след това създал народа на камбадите, като ги надарил  с ум  и  сила  като на уадмирите (атлантите),  а  на  ръст  невисоки,  колкото десетгодишни деца. Прекалено малки били камбадите за  живота  на  земята. След още 300  години   Бог  създал гамерите, но и те били твърде високи. След още няколко „експеримента” накрая Бог създава  
народ на нартите и те по ръст и по сила били подходящи за живот на земята. Виждаме, че и при аланите цифрата 300  години  има  особено  сакрално  значение, явно означаваща  една  епоха или исторически цикъл, което показва и връзката с митичните предци Авитохол, Атила и Ирник. Подобна история има във Ведите, която открива Блаватска. Въз основа на споменати астрономически събития в епоса, може да се определи, че се описват събития отпреди 20 000 г. пр. Хр. Тя пише, че Индия се е казвала преди Бхарата- Варша, като малко открехва тази врата към познанието за това кои сме българите. Става дума и за древна Бактрия. Историята за двамата атланти, родоначалници на древните ни родове удивително се повтаря. Двамата от великите атлантски царе се наричат Бхури и Бхор. Цар Бхарата е родоначалник на династията и е царувал една калпа, което 4 200 000 г. От всички 7 династии тази допринесла най-много за развитието на цивилизацията.

Символ на царственост  и според богомилите е сърната. Тя е скритият образ на „Небесната жена” или на духовното самооплождане и пречистване. С други думи това е духът на съзиданието, който се претворява в живота и поддържа цикличността чрез женския елемент.  Това не е случайна връзка. Пречистеният дух седи пред слънчевите чертози, за да облече седемте „одежди на сиянието”. Небесната жена седи в чертозите на Слънцето, а после нощ след нощ под балдахина на 12 царе от зодиака. Заедно с основната линия на тази езотеричната легенда, която е била богато илюстрирана с миниатюри  на неизвестен ръкопис разбираме магическите подробности на сътворението, на онова, което се нарича брак на Слънцето и Луната и което в мистериите на Изис или Изида се нарича "Шествието със сребърната лодка".

Колобрите –каста на посветените ни жреци са скривали тайните, свързани с цикличността на времето и способността да се прозира през възможните житейски вероятности като мъдро са управлява бъдещето на българския народ. Елените са специфичен атрибут на посветените колобри – древните български жреци. Самото им име идва от две български думи – „коло”, означение за време при българите и „бри” – елен. Близост има и думата от брит – стрижа, което пък отправя към навика на определена част на жреческата българска каста да си обръсва темето, за което споменахме по-горе във връзка с мизите. Не случайно произходът на думата за жреците на специалния култ към прераждането „колобри”, произлиза от две думи „коло” – колело, символ на космическия цикъл и „бри” – елен.  Според Вл. Георгиев името на племето брени може да се изведе от албанското brî, brîni-рог, еленови рога и предполага, че в случая това означава елени – рогачи.

Небесната сърна в българската митология се преражда в ключови за народа моменти, тя се връща, за да задейства генетичната памет и да върне силата на божия народ, да му припомни мисията му на просветител. Този мотив е изключително устойчив във фолклора ни и е оцелял до наши дни.

В изследване на Асен Чилингиров разбираме, че където проповядвал апостол Павел, наследството на древното българско знание е било съхранено. В доказателствата, които той привежда за тезата си, че последователят на Исус е изпълнил точно поръчението да проповядва в Македония и сред българите и да отиде във Филипопол, който всъщност е древният Филипи. Чилингиров се позовава на факти като този, че единствената плавателна река на Балканите по това време е била р. Марица, описана в „Деяния на апостолите” много подробно.

Мозайките на раннохристиянските базилики не са специално коментирани в аспекта на митологичното наследство, но пък снимките, които представя са много красноречиви. Твърде често виждаме елени и сърни на водопой или около извора на живота. До IV в.сл. Хр. те се срещат предимно в Македония и България. В раннохристиянската мозайка такива изображения намираме в Стоби (Македония), Филипи (Гърция) и Пловдив (България).

фиг. 7 елени

Фиг. 9. Розета-баптистерий от Стоби, Македония със сърни

Източник:https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Roman_city_ruins_Stobi_Macedonia_00.jpg

фиг.10 елени

Фиг. 10. Общ изглед на розетата-баптистерий Малката базилика от Пловдив, IV - VI в. сл. Хр.

Източник: http://oldplovdiv.com/gallery/16

Сърната остава като мистичен посланик и през Късното средновековие, като се запазва във фолклорните мотиви като народната песен от Старозагорско:

Ката вечер щом зорница изгрее
Сърна детенце кърмеше
Като пък месец зайдеше
Сърна му челце близеше...
…Тъй ми детенце израсна,
Голям ми юнак порасна...
...Че го сърната поведе,
На край го гора изведе..

Сур елен е зооморфен символ, който се среща в елбетицата в шевиците ни заедно с „рогатото пиле”. И както се споменава в коледната песен за раждането на новото Слънце се пее: "Замъчи се Божа Майка да си роди Млада Бога, не си роди Млада Бога, роди си сур елен". Или в песента от Софийско:

„Замъчи се Божа майка
от Игнажден до Коледа,
че си роди Боже чедо,
Боже чедо – Сур елена,
Сур елена – златни рога".

Сурият елен е олицетворение на новия годишен цикъл, а божата майка всъщност е Богинята-майка. Това ни показва недвусмислено, че кошутата е свързана с трансформацията на човешката душа и измерването на българското време.



Използвана литература

Боева, Ю. Елбетицата, кръстато пиле и сур елен. 

Георгиев, В. Траките и техния език, София, БАН, 1977 г.

Джагфар тарихы - Том 3.  Изд. Оренбург 1997 г.

Добрев, П. Сага за древните българи. Прародина и странствания. С., 2005 г. с.19-24.

Епископ Симеон. Богомилството и богомилите. С., 1968 г. с.5

Москов, М. „Именник на българските ханове (ново тълкуване)“, С., 1988 г.

Китов,Г, Гергова, Д. Долината на тракийските владетели. (Проучвания 2004 г.). В:Археологически открития и разкопки. С., 2004 г. с. 154

Нарты. Осетинский героический эпос. Книга 2.  С.  6. Москва. Наука, 1989 г. 

Степанов, Цв.  Средновековните Българи. Авитохол – историческа личност или митологема, С., 2000 г., с. 59-76.

Танев И. Списание "История", кн. 4, година XXI, 2013, с. 287 – 310.

Теодоров, Евгений. Български народен героичен епос,С., 1981 г.

 

Всички авторски права запазени! Използваните снимки са или авторски, или с посочен източник.

 

 

   

Facebook страница