Соломон е изобразен като българин, а Мойсей е с кристално яйце на главата в Драгалевския манастир

• Елица Димова
• 2017-09-12 17:00

Бисерът, който ни чака в пътуването до Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка” са свалените стенописи от 17 век от храма, които ще бъдат поставени в нова църковна сграда, построена специално за това. Те не са виждали свят отдавна и малцина знаят за тях.

Фиг. 1 Скритото изображение на Богородица Оранта

Разположени за реставрация стенописите лежат върху специални плотове в затъмнена стая.

Фиг. 2. Стенописите в процес на реставрация

Игуменката - сестра Серафима ни пуска на втория етаж в магерницата, недостъпна иначе за миряните. Черпи ни с чай от дъхава мащерка и шишарки. Течността, от която се дига пара, ухае на миро.

Фиг. 3. Ухаещият горски чай

Фиг. 4. Котката със звънчето

Фиг. 5. Сестра Серафима

Котката със звънче на врата мързеливо се премества на стола, без да ни удостои с внимание. Голямото овчарско куче не я смущава и тя само примигва, когато то се промъква през желязната решетка на втория етаж. Разговаряме за историята на България и за Розетата от Плиска. Сестра Серафима вижда, че Илиян носи на врата си знака от дърво. Аз съм прибрала в пазвата си розетата, за да уважа вярванията игуменката. Но любопитна за значението на артефакта тя ме изслушва внимателно. Обяснявам, че розетата не е религиозен амулет, а следствие от развита древна наука, която се е предавала от специално подбрани посветени, като някой от тях са били български царе, боляри  и свещенослужители, но е имало и обикновени миряни, запознати с тайните й. Тези българи често са били природно надарените ни лечители. Поглеждам надолу към храма, който ми изглежда смален, а хората безсмислено суетливи. Сестра Серафима ни разказва за своето отрудено ежедневие с пълно смирение. Тя и архимандрит Арсений са особено натоварени в събота и неделя, когато има кръщенета. Става се в 4 часа. На пръв поглед този живот на отречение изглежда обикновен, но той е изпълен с ежедневни малки чудеса. Само истински варвящият може да види малките чудеса. Големите ги виждат всички.

Фиг. 6. Архимантрит Арсений

Спомняме си, че моята дъщеря е кръстена в манастира. Архимандритът ме пита дали е плакала. Казвам, че е разгръщала страниците на молитвеника и е дърпала брадата му, а той възкликва:”Значи е добро дете”. Отруденият живот на посветените божи служители не може да те остави равнодушен. Сградата на манастира, строена през 1932 г. постепенно се цепи. Трябва да се намери решение за спасението на обителта.

Драгалевският манастир е строен във втората половина на царуването на Иван Александър. От целенасочената му дейност са вдигнати повече от 50 манастира и църкви, а други са подновени. Само в областта Парория в Странджа е имало повече от 15 лаври и манастири, а в Софийско те са 14. За Драгалевския манастир имаме сигурни доказателства от Витошката грамота от 1378 г. цар Иван Шишман. В Благоевградския регионален музей установявам, че документа има вероятност известно време е бил съхраняван там. Според един от изследователите й Михаил Ковачев грамотата се пази в Атон. Сега в прашната и неосветена витрина на РИМ - Благоевград се мъдри някакво спаружено копие. Служителите в музея са особено нелюбезни, с изключение на една археоложка. Докато разглеждам залите няма осветление. С мъка се взирам в текста на Витошката грамота. В хрисовула се казва, че блаженнопочившият ми родител (Иван Александър) „създаде и сътвори, и украси манастира на пречистата Богоматерь”.

Фиг. 7 Витошка грамота на Иван Шишман

Фиг. 8. Копие в РИМ - Благоевград

Грамотата е особено изобилна с военни и административни титли и названия, които по-късно буквално са възприети от турците. Изключително разработената социална стратификация в България показва стройна система за управление чрез народовластие и опровергава тезата за сляпото въприемане на чужд средновековен модел. Едно от любопитните неща в грамотата на Иван Шишман е, че пред името на град Средец се споменава София. Но в текст от 1431 г., описвайки живота на Константин Философ, се говори сякаш за две отделни области Средец и София. Това се потвърждава и в житието на Свети Никола Нови Софийски от Матей Граматик, където направо се споменава град София отделно. Тези данни могат да ни ориентират, че грамотата на Иван Шишман описва именно Драгалевския манастир, който е бил близо до град София. Наученото дава основание да се преосмисли и версията за това кога е било дадено названието на сегашната ни столица.

Драгалевският манастир е имал статута на ставропигиален, което ще рече, че е бил подвластен направо на патриарха, а не на местна архиепископия. Несъмнено той е бил особено важен за последните двама български царе.

Фиг. 9. Сцена от Страшния съд

Животът в обителта никога не е замирал, защото през 1476  г. получаваме свидетелство, че ктитор на име Радослав Мавър, баща на книжовника Никола Граматик, заедно със своето семейство е дал средства, за да изографисат храма "Успение Богородично", който се намира в двора на манастира. Интересен въпрос е дали няма връзка между ктиторите и наследниците на царското семейство или на боляри от двора му?

Външната западна стена на притвора е била зографисана през 1500 г. от някой си Краислав, за което имаме свидетелство от кратък надпис . Събщава се, че по това време (1503 г.) починал митрополит Калевит Софийски.

Най-старото споменаване на селото Драгалевци намираме в друга приписка от 1534 г. , където местонахождението на селището е упоменато в „подкрилието” и полите на Витоша. Събуденият духовен живот е бил поддържан от различни прослойки на обществото през целия период на късното средновековие, но през 17 век той е крепен от еснафите и от софийската католическа архиепископия, като някой техни представители са станали почетни дарители.

От първата половина на 17 век има запазени съобщения за манастира, които открива П.Миятев в османския отдел на Народна библиотека. В този извор Драгалевският манастир е наречен „Токмакли”. В 1647 г. калугерът Еремия от Токмакли манастир закупил земи от управата на Боянската църква и няколко воденици по Боянската река за 4200 акчета.

Обителта от „подкрилието” е имала богати покровители през целия период на своето съществуване. Не само това. От откъслечните надписи по стените става ясно, че през 17 век в нея се е подвизавало и килийно училище, за което споменава и католическият епископ Петър Богдан Бакшич (1601 - 1674) в донесение до Рим. В школото се е чело на български език и са се преписвали богослужебни книги. На северната външна изографисана стена, до изображението на Мария Египетска, се чете бележка как поклонникът Лазар е учил брат си Паунко от 1689 г. от с. Доброславци. През 1877 г. учителят поп Гълъб има 70 ученика, за което научаваме от друг надпис. Сградата, която била приспособена за училище била именно пристройка на споменатата по-горе закупена воденица от боянчани.

Кои са тези много загрижени за българските книжнина и църква католици? Откриваме едно изключително интересно обстоятелство, което хвърля различна светлина за самоличността на благородните дарители и спомоществователи. От надписи по стените, някои на латински, разбираме, че това са видни представители – търговци и граждани на „славянската република Дубровник”. В Босна и Хърватска, включително и в Дубровник се практикува една много специфична религия, която всъщност е адаптираното българско древно християнство, неправилно кръстено „богомилство”, което е с католическа окраска. По стените на Драгалевския манастир четем, че мисионерите Fra Antonio и Maria Fra Daniel Teodo (ro) vich са посетили обителта.  Не случайно преди падането на Велико Търново, по време на османското нашествие, в изворите се говори, че голям брой бежанци от територията на сегашните Босна, Хърватска и Херцеговина са поискали убежище от останалите живи представители на царското ни семейство. Така се очертава съвсем ясно територията на българската държава и влияние много след официалното падане под Османска власт.

За да се види силата на българския любознателен дух, трябва да разгледаме и фреските в Драгалевския манастир. Изключително интересно е да се проследят различните етапи на зографските школи в храма в двора, защото така съвсем ясно се вижда приемствеността от българското средновековие. Изображенията на пророците от шествието към Страшния съд, в притвора на северната стена, са в типични български средновековни богати одежди. Царете са със златни корони, обсипани със скъпоценни камъни, а далматиките им са щедро ошарени. Сред жените мъченици има една, която също е с царска корона, другите са с живи лица и забрадки. В северната и южната стена на притвора има четири великолепни сцени на отвъдземния живот на Исус Христос. Те са твърде редки за българската стенна живопис.

Фиг. 9. Необичаен образ от  Откровение на Йоана

Високо на северната и южната стена се намират изображения на старозаветни пророци и светци, които имат необикновен изглед, ако не вземем предвид едно малко шокиращо предположение. Пророците Данаил, Захария и Исая имат високи шапки с кристално яйце отгоре. Между тях са и цар Соломон и Мойсей, които също са наречени „пророци” и всички те правят българския християнския жест за благословия, като палецът докосва безименния пръст, а кутрето е изправено. Кутрето е кръстено на българите „кути” или късите, които са споменати в митологията жреци на Зевс. Соломон докосва кутрето. Този жест на блогослов намеква, че горните пророци са от български произход. Кристалното яйце на главата най-вероятно изобразява шишарката на Дионис – Сабазий. Посветените хора имат умения, които са свързани с начина, по който те управляват жлезите си с вътрешна секреция и особено епифизата и хипофизата.

Фиг. 10. Пророците Илия и Мойсей

Източник на фиг 10 и 11: М. Ковачев. Драгалевският манастир Света Богородица Витошка и неговите старини. 1931 г.

Фиг. 11. Пророците цар Соломон и Исая