Титани създали хълма Голям Хасар край с. Сталево
- Елица Димова
- 2019-05-11 09:58
Древна легенда е запазила спомен за появата на двухълмието, наречено Малкия и Големия Хасар до с. Сталево (Хасковско). Но името произхожда от Аст-ар и Аст-а, които са тракийските по-ранни варианти на Озирис и Изида. Х (Ас-ар) несъмнено е свързан с боговете. Митът, запазен от местните хора разказва за битка на живот и смърт между титаните. Било е в епохата след разпадането на Атлантида и на жреческото съсловие на две ложи – тъмна и светла. Местният великан приготвял снаряжението си, което било каменни топки, разбира се, със съответните размери. Конкурентът - титан се бил разположил на височина в Пловдив. Така се родили и пловдивските тепета – от пратените на километри „осколки“ и каменни късове.
Фиг.1. Хълм Голям Хасар
В околността на Хасара наистина са намирани обемни гюлета, чието местонахождение днес не е известно. Неслучайно в близост до Сталево е с. Великан. Нос със същото име, на остров Смит в Антарктика, е наименуван на по инициатива на българската експедиция.
Невероятна история във връзка с българите има и в унгарския епос, който извежда произхода на маджари и хуни (българи) от един гигант, свързал се с рода Дуло. Менрот е бащата на Хунор и Маджар, които след смесването на езиците се преселили от Вавилон в Евилатската земя (Персия). Братята преодолели труднодостъпни земи, за да се сродят със специалния български род. Бащата искал най-доброто за синовете си и намерил двете дъщери на Дуло, до които го завела сърна.
Явно във връзка със същия легендарен епос за отношението на населението по и нашите земи с Атлантида във „Вакханки“ на Еврипид се прокарва мотива за „вакхическото разкъсване“ на Дионис от титаните. Понятието вакх означава върховен жрец или жрица, които са преминали през седемте пречистващи духа степени. В пасажи на Еврипид вестител разказва на цар Пентей за разкъсаните крави и бикове от вакханките в планината Китерон. Разчленяването на бик се среща в друг мит, предаден ни в „Посвещения“ на Ономакрит (VI в. пр. Хр.). Той е стигнал до нас чрез Павзаний и съдържа сведение за разчленения от титаните Дионис (Загрей). Епитетът с български произход Загрей сам по себе си открива връзката с елемента огън и с времето. Темата с разчлененото пространство и време чрез възраждането на бога в друг свят е продължена от сведенията на Калимах и Евфорион. От тях знаем, че частите на Дионис, син на Персефона, са положени от Аполон до неговия триножник. Триножникът се споменава от Климент Александрийски, който разказва една канибалска на пръв поглед история - за титани, които разкъсали Дионис (Загрей) и го „държали над Хефест“, т. е. пекли го на огън. На помощ се притекъл Зевс като поразил титаните с мълния. Разчленяването маркира циклични исторически периоди и показва ежедневната амплитуда или промяната при дишането на космоса. Гърците са предали доста буквално мита по простата причина, че той бидейки от тракийски произход, е останал с неразкрито значение. Въпросът за разделянето на частите на деня и нощта в мистериалния живот са особено важни. Той е свързан с „орическото“ разчленяване на деня на по два часа, през които водата е активна. През два часа водата спи, включително и в човешкия организъм. Орите са полубогини, отмерващи периодите на слънчевото греене и влиянието върху водата. Разбирането на взаимовръзките между елементите и как се трансформират на Земята, е било мисия за траките. Здравето е било поддържано чрез спомагане на елементната трансформация, но най-важното е било учението за съзнателния живот, ревитализацията и прераждането. Това знание е наследено от атлантите. Не бива да се изпуска, че почитането на високи места, където изгрява Слънцето, е пряко свързано с орфизма. Орфей служел на Хелиос и го смятал за главен бог, когото наричал освен това Аполон. Орфей се изкачвал призори на планината Пангей и посрещал изгревите, защото Хелиос е силен в неговата първа поява. Почитанието на Слънцето е характерно и днес за българите. Дамагет споменава пък, че на входа на „гробницата на Орфей при Олимп“ имало надпис, в който се говорело за него като откривател на мистериалните тайни. В потвърждение в местността на Хасара има светилище на Аполон и белези за връзка с орфическите мистерии.
Върховете имат специална роля като светилища, създадени на естествени възвишения (хълмове или върхове), но съществена част в обредните и култови практики са играли също така пещерите и утробите. Хълмовете Малък и Голям Хасар край с. Сталево явно пазят спомените, както за атлантското, така и за тракийското наследство. Струпването на каменни блокове на Хасара, за да се образува хълм или могила, е важен религиозен акт, който олицетворява връзката с „космическата планина“. Богинята-майка, почитана във Фригия като Матар, често е била олицетворявана в каменни струпвания. Плутарх говори за „неназовима“ богиня - майка на Дионис. Според византийския лексикограф Хезихий думата kybela „означава планините във Фригия и пещерите, и вдлъбнатините“. С други думи светилищета на траките, които са цялостен религиозен комплекс, включват издигнати места, каменни съоръжения и пещери-утроби, които са праобраз на самата Богиня-майка.
Легендите загатват, но науката обяснява защо в региона на с. Сталево тракийските мегалитни съоръжения имат различен състав на камъните и те са предизвиквали преклонение до Късното средновековие. На хълма Голям Хасар са открити трахити и трахоендезити, вулканични скали, които са огнеупорни. Те са възникнали вероятно през ледниковата епоха, тъй като съставът им показва, че лавата бързо застинала след излизане на повърността на земята. При този процес се образува много финна структура на камъка като в трахитите има около 20 % кварц. Скалите образувани по този начин са много фино кристалинни, а понякога и без кристални зърна, състоящи се само от стъкловидна маса. На практика можем да приемем, че камъните от мегалита са със специална структура подобна на кристалите. Х. Шкорпил, който описва в студията си "Мегалитични паметници в България“ обектите в Сакар планина отбелязва, че камъните на Хасарския връх са мегалити. При изкопите за ж.п. линията и направените археологически разкопки през 1870-74 г. от чешкия инженер Антон Пелц в североизточните поли на върха, се откриват следи на живелища от каменната епоха. Пространните дъбови лесове около този връх и близостта до р. Марица са били подходящи за лов и риболов, основен поминък на предците. При същите разкопки на Пелц са намерени груби негледжосани глинени съдове, без украси. Каменните оръжия и „глинените изобретения“ са с неясно местонахождение, както и безценните каменни блокове с надписи, вероятно рунически. Доскоро е имало следи от постройки и една полусрината могила.
Фиг. 2. Ритуални ямки на върха на мегалита
Друга легенда разказва, че мястото е много лечебно и по време на турското робство, кервани, които пътували за Филипопол, се отбивали да пренощуват, за да се сдобиият с благодат и да я занесат на семействата си. Керваните тръгвали на път на кръгла луна, когато тя се отразявала точно над Кралимарковата стъпка върху мегалита на по-големия хълм - Хасара. Интересен феномен е, че водата в ритуалните ямки отгоре на каменния къс, никога не пресъхва и се смята за изцерителна. Почти на върха на хълма, който е триангулачна точка, има друга част на комплекса с пазител вселенската костенурка. Тя носи света на гърба си и като разпоредител на времето осигурява дълголетие. Несъмнено това е в синхрон с цялата космогонична концепция на траките. В основата на каменното струпване има ритуално корито.
Фиг.3. Космическа костенурка на върха на Големия Хасар
Хълмът на Големия Хасар е ориентиран югоизток-северозапад и е добра наблюдателница за цялата тракийска низина. По протежение на юг в равнината са открити останките на огромно за времето си тържище и митница, известно като Медоград. Това потвърждава тракийската строителна практика в подножието на светилщето да има селище. Тържището-град се простирало на 25 декара. На някои места стените стигали до дебелина 2 метра.
Най-старото название на града е Меда-Касаба или Мода Касаба. Касаба на турски означава неголям град, а на арабски – укрепено с крепост селище. Цяла една местност, просната на югоизток от "Хасарския връх", се нарича и до днес "Бале"- "Балджика". Преведено на български, това турско наименование отново е Мед - Меденика. Българското население и в по-ново време е имало пчеларници, пръснати в близост на Марица из горските поляни. Явно населението от древни времена се е занимавало със селскостопанска дейност - овощарство и медопроизводство. За това, че селището било важен търговски и комуникационен възел свидетелства и по-късната история, която потвърждава, че пътят от Одрин до Филипопол е бил уважаван от кервани след Освобождението.
Дали градът носи името на реална личност – мъж или жена е трудно да се прецени. Но има някои интересни паралели. Владетелят на гетите Котелас дал своята дъщеря Медопа за жена на Филип Македонски. В двореца в Пела Медопа била наричана Меда. А името на един от известните тракийски царе Аматок или Медок подсказва връзка с Одриското царство от IV и първата половина на V в пр. н. е. Одриското царство се простирало между планината Хемус (Стара планина) на север, на юг Родопа планина, на запад Средна гора, а на югоизток до долното течение на Хеброс (р.Марица). В неговия разцвет до средата на ІV в. пр. н.е. териториално се разширило до (базилея) империя. Че траките са обитавали региона имаме свидетелство в намерените монети на цар Реметалк ІІІ- Лизимах Адей (337 г.пр.н.е.). Открита е една малка бронзова статуетка на конник-ездач, от учителя Ив. Димитров, запазена в старозагорския музей, която е още един принос към старата антична култура.
Самото име на селището подсказва и други интересни препрати. Едната е за наличието по тези земи на траките-меди, а другата – за основното занятие на местното население – производството на така ценения в древността мед. За последното можем да съдим и по косвено по-късно свидетелсто. Първата църква в с. Сталево се предполага, че носи името на светеца, изцерител чрез качествата на прозрачната и лечебна течност, който е покровител на пчеларите - Свети Харалампий. За това откривам неочаквано доказатество в сравнително по-новия храм „Св. Архангел Михаил“, строен 1883 г. Вдясно на олтара иконата на светеца е подписана дали от дарителя или от иконописеца с дата 1869 г., което показва, че иконата е по-ранна от строителството на храма. Обикновено зографите не оставят знак върху олтара, но тук парафът ни помага да установим истината за храма. Явно иконостасът е бил цялоство преместен от старата разрушена църква в центъра на селото, която е била на името на св. Харалампий в новата, строена след Освобождението. За различен стил на иконите и градежа свидетелства и твърде любопитното изображение на Св. Архангел Михаил, който има лъчист ореол и креолски черти.
Фиг. 5. Икона на Св. Харалампий от стария храм, която е била пренесена в новия
Така цялото историческо наследство на региона добива значителни очертания и заслужава много по-внимателно изследване.
Използвана литература:
Байраков, Д. Планинските светилища в Южна Тракия. СУ „Св. Кл. Охридски“, ИФ, С.
В. Борисовградско ехо, бр.33-34, май 1926 г.
Plut. Caes. 9. Приложение № 1: изворови данни, текст № 13
