Тракийските куполни съоръжения са древни генератори

• Елица Димова
• 2017-07-26 21:46

Тракийските скални комплекси са част от общата духовна култура на българите от най-древни времена. Това са каменни образувания, които на пръв поглед са получени вследствие на природни процеси. Светилищата обаче са били правени от човешка ръка по високите планински вериги и обикновено на слънчеви места, а наличието на изображения на различни съзвездия върху тях е накарало учените да смятат, че основната им функция в най-добрия случай е астрономическа или календарна. Но това е вторично предназначение. Първото е чрез отчитането на определени астрономически събития да се влияе благотворно на живота на Земята. Или по-точно – да се извлича енергия за практични или култови цели.

Твърде често светилищата имат еднакви конструктивни принципи, което изключва версия за естествен произход. Оформени са обикновено според терена, но винаги имат следните основни части: 1. големи антропоморфни или зооморфни скални изображения, 2. изправени структури, които са праобраз на обелиска и често напомнят фалоси, 3. долмени или каменни втулки и отвори, които се използват за „светлинни ефекти” по време на слънцестоения и равноденствия и 4. издълбани съдове – „шарапани” за ритуални възлияния. Всички скални светилища имат такива обособени участъци за отделни дейности. Това означава, че първо – те са конструирани от архитекти на една и съща култура за да се намират толкова често по цялата територия на страната, второ – те имат комплексно предназначение и трето – показват изключително висока степен на духовна и материална култура, разпространена на територията на целите Балкани.

Такива има над Жаба могила в посока Стрелча. Някои от тях са Кулата и Скумсале. Особеното при двата комплекса и най-вече за Кулата е, че има повече от 30 каменни колоси, чието подобие с фалоси е очебийно, като има само едно прецизно скулптурирано изображение на вагина. Обърната е перспективата за Скумсале, където каменните купове са предимно от типа провиралки, изсечените ритуални вдлъбнатини и каменни гъби. Възможно е подобието на фалос всъщност да изпълнява ролята на антена, която предава обратно вълни на Земята.

Тракийските куполни светилища пък, които често са в подножието на мегалитете са генератори, които са били използвани за трансформация на енергията, идваща от земното ядро, но също така са били използвани за древна телефония. Куполната част напълно наподобява съвременно съоръжение както по форма, така и по пропорции, а отделенията, които често са като предверие или представляват скрита част зад купола, имат разпределителна функция. Древните генератори работят на принципа на електромагнитните и квантови вълни, като са свързани с „антени” от по-високите части на планините. Наличието на подобно инженерно знание показва, че нашата цивилизация е разполагала с висше разбиране за устройството на Вселената. Светилищата са били използвани да акумулират определена енергия и да оказват влияния върху околната среда за плодородие и поддържане на водния баланс, включително и на подземните води, което напълно съответства и на откритото за обредите, извършвани около тези места от траките. Ритуалите са били свързани с изливане на течности и поднасяне на дарове на Великата богиня-майка по време на слънцестоене или равноденствие.

"Гробницата” в Старосел е точка в центъра на диагонали и прави, които образуват нещо като двуостра брадва, чийто точки са водоеми. Куполът на съоръжението се състои от прецизно подредени формувани камъни, които са оформени като пчелен кошер. Каменните обръчи са 18 на брой като ключовият камък се е отмествал най-вероятно по време на специален ритуал с практично предназначение. Тъй като в малкото пространство в храма в Старосел могат да се генерират вълни от музикални тонове не случайно историците твърдят, че са се извършвали орфически мистерии с пеене, а за наблизко отстоящата „гробница” Жаба могила се знае, че около нея са се вихрели мъжки жречески хора преди битки. Това подкрепя тезата, че е необходимо и определено действие за затваряне на веригата.

Фиг. 1. Купол и съоръжение на Жаба могила

Фиг. 2. Разновидност на купол и камери според предназначението - Голяма косматка

Фиг. 3. Графика на храма Мишкова нива, Странджа

Фиг. 4. Квантов генератор

Фиг. 5. Фалос от светилищен комплекс Кулата, Стрелча

Фиг. 6. Изображение на вулва от светилище Кулата, Стрелча

Фиг. 7. Изображение на звездна карта на светилището над пещера Лепеница, Белоградчик

Фиг. 8. Изображение на звездна карта от Кулата, съзвездие Северна корона, Стрелча

В последните години учени стигнаха до извода, че камъните имат много специфична структура, която позволява определени вибрации и слънчевата светлина да се запечатват като в диск или флашка в камъка. Не случайно на тази основа в някои общества са възникнали анимистични култове, които придават одухотвореност на природата. Оказва се, че това има рационална основа. Всичко на Земята съдържа вода в различни състояния и чрез нейната способност да съхранява информация се запазва животът. Една от теориите твърди, че някои от камъните преди милиарди години са били кристали.

Фиг.9. Втикнат камък, комплекс Кулата, Стрелча  

Изображенията на антропоморфни фигури са изключително разнообразни, като те показват едновременното съществуване на различни култури от времето на тяхното създаване. Зооморфните изображение често са на земноводни с внушителни размери. А антропоморфните са на различни хуманоидни раси.

Фиг. 10. Изображение на дракон, с. Блато, Кюстендилско

Фиг. 11. Изображение на пазител, Белоградчишки скали

Фиг. 12. Изображение на пазител, с. Царево

 Поради горните причини вероятността досегашната датиране на каменните светилища от 4-5 век пр. Хр. до 5-6 век сл. Хр., за да се синхронизира с общоприетото мнение, че траките са имали държавно образувание кратък период, изглежда неправдоподобна. По-достоверно е датирането на физика Любомир Цонев, който смята, че те са от времето поне на Троя. Дори най-скромната хронология на създаването на светилищата показва давност не по-малка от 7000-10000 г., което лесно може да се установи чрез съпоставка с другите културни пластове от същия период по нашите земи. Че те са част от българското наследство показва наличието в низините под тях на селища, като понякога в близост до местностите са откривани останки от керамика, жилища, накити или инструменти, а от по-късните епохи и монети. Скалните форми са често много добре обработени, което се установява от напълно правилните ръбове на някои от блоковете, непосилно за днешната технология, която би се затруднила с оформянето, транспортирането и стабилното поставяне, без използването на изкоп на планински височини. Често на обектите има добре оформени стълбища, използвани са едни и същи конструктивни принципи. Формите на успоредно поставени каменни блокове от типа „провиралки”, „огледала” или пирамиди служат като отражатели или като енергийни трансформатори. Понякога преобладават успоредните каменни блокове, които често имат и втикнат камък, който едновременно е укрепващ. Някои от каменните съоръжения представляват издълбани кръгли дупки в основния камък, които сме свикнали да наричаме „халки”, но моето мнение е, че това са ранни изображения на окото на Хор, концепция във връзка с почитанието на Слънцето, дълбоко присъщо на тракийската култура.