Вотивните ръце на Сабазий показват еволюцията на човешката ДНК
- Елица Димова
- 2018-07-01 22:11
Вотивните ръце на Сабазий са интересен културен феномен, които показват еволюцията на човека. Мистичният тракийски бог се свързва с божествата Дионис и Загрей, които се смятат за негови апостази. С други думи се слага знак за равенство между тези три персонажа. Той е едновременно Дионис, Либер и Загрей. Сабазий е уникален и истинската му същност не е разкрита по простата причина, че произходът му не се свързва със значението на името му. Освен това той е някак присаден към другите божества. Докато за Аполон и Дионис можем да говорим в контекста на един извор, който ги припознава като идентични субекти, съчетани в две изражения, не стои съвсем по същия начин въпросът за Сабазий. В тази статия ще се съсредоточим върху неочаквания аспект на алтернативна хипотеза за значението на вотивните ръце (човешка китка с два свити пръста в благославящ жест).
Амброзий Теодосий Макробий, който бил преториански префект през 430 г. сл. Хр., в съчинението си „Сатурналии”, описва дионисиевите светилища и най-голямото на Сабазий в Тракия, като споменава прорицанията, които се извършвали нощем и при блестящите пламъци на мистичен огън. Ще наблегнем на това описание, защото то показва ясно, че Сабазий не е буквално тъждествен с фазите на Слънцето и със слънчевите божества. Друг автор Александър Полихистор от I в. пр. Хр. твърди, че Слънцето и Либер са едно и също, което се нарича още Сабазий и се чества с великолепна религиозност. Светоний Транквил (Suet. Aug. 94. 6) разказва за свещената горичка, в която се провеждали ритуали с огън. Става ясно, че Сабазий се свързва по-скоро с огъня като елемент. Аристотел в "Телугомена" измежду другите аргументи в полза на доказателството, че Аполон и Либер баща са един и същи бог, привежда и един за светилище на Либер у лигирите в Тракия. Ал. Фол цитира Хизихий, Аристофан и Амфитей, които твърдят, че „Дионис и Сабазий са едно и също същество”. Това дава основание на учените да смятат, че Сабазий е проявление на Дионис, в определен час на деня, докато Загрей – в друг. Същността на Загрей също не е потвърдено идентична на Сабазий. Загрей е разкъсан от титаните на седем части според митологията. Сабазий е идентифициран с камъка, в това си отношение на хтоничен бог той владее мъртвата и живата материя и затова може да бъде разчленяван и отново съединяван, като по този начин е различен от слънчевите божества. Богинята-майка също първоначално е била изобразявана с вертикално поставен камък. Озирис пък е нарязан като Загрей, но на 14 парчета, което е 7 x 2. Специфичната особеност на 14-те части ни принуждава да търсим сакралното им значение и връзката с Тракия. Изида, според митологията, притежава способността да възкресява, но не е съвсем ясно защо пълното възраждане на Озирис е било възпрепятствано. Това навежда на мисълта, че е описанията са тайна препратка и 7 от частите му са били разхвърляни в нашия свят, а 7 – в отвъдния. Не е изключено това да е указание и за еволюцията на човешкия вид от по-високия към по-нисък ръст след космическа катастрофа. Това е и причината Изида да не може да възкреси Озирис, въпреки способността, придобита от РА. Тя е притежавала необикновена интуиция, но не е могла дълго време да намери сандъка с Озирис, скрит от Сет. Когато го открива го занася в Египет, където се появява персонажът, чието име е много познато - Трифон (Сет), който открил и нарязал тялото на 14 парчета, като ги разпръснал по цялата земя. В надпис е описано, как тя намира тялото на Озирис, обгръща го с крилата си, което означава преобразуване в „кана” (това е титул на българска владетелка) и го облъхва с диханието на живота. Върховният бог е съживен за кратко и Изида зачева от него. Споменам историята на Озирис, защото тя крие послание, което ни препраща към Сабазий. Свикнали сме да възприемаме, че имената на боговете говорят за определена самоличност и това е така, но Сабазий е нещо по-различно. Той е и проявление на божествеността за промяна на човешката еволюция.
Според някои автори Сабазий (Σαβάζιος, Σαουάζιος, Σαυάζιος, Σαβάδιος) е божестро от фригийски произход, свързан с „вгетативното плодородие”. Това обаче е много условно предположено да базата на идеята за влиянието на Слънцето върху вегетацията. Че божеството е било от голямо значение се вижда от намерените повече от 5000 - оброчни плочки на наша територия, като Сабазий често е изобразяван със змии. А и един уникален жезъл с три змийски глави, открит от Диана Гергова на връх Острец край Велинград през 2011 г. потвърди, че божеството е почитано в Родопите. Може да се предположи, че действителният брой на артефактите е бил много повече. Именно тази масовост затруднява историците и археолозите да намерят точното място на Сабазий в пантеона. Това е така, защото редица исторически събития, свързани с траки и българи продължават да се интерпретират като част от чужда история или да се смесват исторически периоди. Малко автори обръщат внимание в анализа си на описанието на храма на Сабазий на хълма Зилмисос, който имал кръгъл отвор, който позволявал в определено време да се освети напълно олтара под него. Учените предполагат, че ритуалите са в чест на Слънцето, но е напълно възможно в определен ден на годината да се подреждат ключови небесни тела, които се наблюдават нощем.
В комедията си "Птици" Аристофан идентифицира Сабазий с птица и го поставя до "майката на боговете". Такава птица често се намира върху вотивните ръце на божеството. Някои от елементите на ръцете са привлекли вниманието на изследователи, но в цялост не са интерпретирани. Диодор съобщава, че преди елинския Дионис се бил родил друг божествен персонаж от съюза на Зевс и Персефона, когото някои наричали Сабазий. Персефона е богиня на подземното царство. За разлика от Загрей, който е син на Зевс и Земела, т.е. на Небето и Земята. Това ни навежда на мисълта, че Сабазий може да е по-ранно божество, което по-късно да е смесено с други персонажи и също като Озирис е свързан с подземния свят. Понеже боговете се „срамували” от сътворението на Сабазий, те честват неговото раждане като извършват жертвоприношения нощем. Според Страбон Сабазий е син на майката Кибела или на Богинята-майка. Една извадка от Амфитей – Нимфис, направена от Харпократион приравнява Сабазий и Дионис, но и споменава, че някои елини наричат вахките или прорицателите му "саби". Диодор представя Сабазий като роден от змеева сватба и по-стар от Дионис. Първото писмено споменаване за Сабазий е от Аристофан, но далеч преди него Сабас вече е почитано скално божество във Фригия, засвидетелствано в петроглиф от централното светилище, наречено "града на Мидас". Атиняните признават Сабас като фригийска заемка. Един резонен въпрос трябва да бъде зададен, за да намерим правилния отговор.
Защо ако Сабазий е Дионис или Загрей, вотивните ръце носят името на първия?
И отговорът може да бъде намерен, само ако се анализират отливките на човешки крайник, натруфени с различни изображения, наречени вотивните ръце на Сабазий. На тези необичайни длани са „инсталирани” понякога доста грозновати допълнения, които очевидно нямат естетически дискурс. На някои от тях виждаме земноводни, бозайници, насекоми, като на редица от експонатите фигурата на Сабазий е с лунен сърп над главата и дори с шишарката на пинеалната жлеза в ръка, която често е на върха на палеца. При някои от обредите, които са познати и при българите Луната би трябвало да е в ниската си фаза, т.е. в позиция, която е подобна на сърп. Вижда се във всичките интерпретации, че пръстите на ръцете се свързват с активността на човешката личност и това се потвърждава и от източната медицина на меридианите, които минават през тялото. Сабазий според нас е потомък на Савската царица или Саба, позната още като Аста-Изида или като Богинята-майка. Обикновено най-простото обяснение се приема най-трудно. Това ще обясни защо се свързва и с Кибела или с Богинята-майка в пряка родствена линия. Именно в Балчик в България се намира най-запазеният храм на Кибела. Ако проследим етимологията на името Са Ба – това всъщност на български означава Са – сянка, вода, Ба – баща или буквално водата на бащата, семето на бащата. Тогава става много интересно кой е бащата на Сабазий. Ако приемем обвитата в мистерия личност на Савската царица, описана в Библията, но чийто произход тъне в забрава и чието царство и досега не може да се установи със сигурност, веднага ще разберем кой е бащата и това е Озирис, в по-късно превъплъщение Соломон. Но те живели на друго от приетото досега място. Ако предположим, че е част от нашата история, няма да изглежда невъзможно неговият син да се нарича Сабазий по името на майката. За последния никой не спори тракийския му произход.
Но тогава как се връзва познатата ни история със Сабазий и неговото наследство?
Отново ще разгледаме познатите факти. Доста от учените припознават Сабазий като пряко свързан с плодородието. Демостен, който явно не е разбирал значението на тракийските ритуали се възмущава, че шестващите, които го честват носели змии с виковете „хюес атис, атис хюес“. Всъщност траките призовават „фалоса баща“ (хюес атис). „В друг химн, в чест на Загрей: „Теб те наричат хюес, Озирис, Серапис, Митра... тебе, чието име се пише с три букви (HUI). (Culte de Bacchus, I, 100)“. Първичната змия е семето или спермата на небето. А Загрей е фаза на управление на съзидателните процеси чрез елемента огън, за което можем спокойно да се позовем на чисто българския корен на думата, която означава загрявам. Доц. Павел Стефанов прави един много интересен разбор на ритуалите по случай честванията на Свети Атанасий в Етрополския Балкан. Празникът на светията се чества на 18-ти януари. Eтрополската традиция включва посрещане на слънцето под хълма св. Атанас, палене на огньове и приготвяне на жертвено месо. Хълмът се намира южно от Черни връх. Поверието гласи, че всеки на този ден трябва да вкуси мечешко месо. Странна фигура на мечка или мечешка глава виждаме на някои от сабазиевите ръце. Празнуването на хълма продължава до обяд, след което започва подготовка за посрещането след залез с двуметрови шишове с нанизано обредно месо. Шишовете символизират жезли при слизането на божеството. Интересното е, че участниците в ритуала подвикват един на друг "Сабой! Сабой!". Виждаме ехото на действителния произход на Сабазий в тази идваща от вековете традиция. Питани какво значат тези слова, участниците вдигат рамена и отвръщат "Така се прави". Те забиват шишовете на мястото на тлеещите огньове, а по-късно се наблюдават планински орли, които долитат и изяждат жертвената храна.
Фиг. 1. Вотивни ръце на Сабазий. Виждат се различни животни върху всеки от пръстите. Върху показалеца и средния пръст има птица.
От снимките на оброчната ръка на Сабазий по-горе виждаме, че орелът е един от важните символни животни на божеството, както мечката и змията. Измежду останалите му символи са важни клончето на безсмъртието и кадуцеят, които представят тракийската идея за безсмъртието. Сабазий е свързан освен с прехода към отвъдното и с управлението на еволюцията на човешкия род, което става чрез самоосъзнаването и хармонизиране на жлезите с вътрешна секреция в човешкото тяло. Божествената идентичност на тракийския бог се скрива, защото той е син на Богинята-майка и има власт да променя човешката ДНК. Прави впечатление, че някои от пръстите на вотивните му ръце са свити и не се коментира, че често в основата на плочките или ръцете има изображение на майка с дете, до което често бди птица - орел. Всъщност свитите пръсти не са елемент от благословението или от оброка, а показват, че на даден етап някои от „геномните вериги” са били изключени. И това става чрез Пинеалната жлеза, която е на върха на палеца.
Фиг. 2. Пинеална жлеза под формата на шишарка върху палеца.
Фиг. 3. Жлезите с вътрешна секреция са изобразени върху три от пръстите, което има връзка с меридианите на човешкото тяло, познати на източната медицина. Сабазий е настъпил главата на мечката или хидрата и е поставил под контрол човешката еволюция. Изключени са две направления, едното е по линия на влечугите.
Това е много интересно и може ясно да се види при анализа на необикновените длани, намирани на различни места в Европа, но предимно на Балканите и в Италия. Змията също има различно значение. Със знака й е изобразяван Амон Ра, върховният бог на слънцето от Новото царство (1500 – 1010 г. пр. Хр.), а жената му е носела името „Мут, блестящата змия”. Амон Ра е изобразяван като овен, а пред слънцето е змията.
Финикийците свързват змията със слънцето, светлина и топлина, наричана е огнена и царска.
Шумерският бог на живота Тамуз е свързан с образа на змията, майка му носи титлата "Майка-пра-змия на Рая". При траките тя е семето, спермата, животът, роден в небето или символ на Светия дух. Дървото на живота е вечно зеленото иглолистно дърво, по което пълзи живота или гирляндите от змии. Това е изобразено на няколко релефа от Хасково, Копенхаген, Ампуриас, и на този от Албания. Възможно е и Коледа да се свързва не само с годишния кръговрат и изгарянето на дървото, но и с тайната доктрина за промяна на човека и насочване на неговата еволюция. Дърво и змия са изобразени на огромен брой тракийски оброчни плочки и конникът е вдигнал три пръста срещу него. Затова смятам, че вотивните ръце на Сабазий показват развитието на ДНК на човека в процеса на еволюция. Ако това предположение е вярно, тогава какво може да се разчете от „божиите ръце”, чрез чийто жест ние се кръстим днес?
Фиг. 4. Вотивни ръце със змия под формата на шести пръст.
Всъщност освен вотивните ръце имаме достатъчно варианти на плочки с божеството, като обикновено можем да видим множество предмети, символи и животни, които могат да докажат тезата. Около Дървото на живота понякога Сабазий държи в ръката си ваджра-жезъл на боговете, с която очевидно извършва не само ритуално, но и възпиращо действие. Поради търсената прилика със слънцето и типично слънчевите божества този жест не се тълкува в правилната светлина. Божеството се подпира на дървото на живота и е разтворил ваджрата, което означава, че позата е предупредителна спрямо „враговете” на човешката раса. Той е настъпил главата на хидрата и е „забранил” единия клон на Дървото на живота. Нека съпоставим това с вотивните ръце, за да ни се разкрие тайното послание. Върху двата свити пръста на ръцете обикновено са змиите и рептилообразните. На една от скулптурите на ръката е седнал Сабазий точно върху разтворените пръсти, леко извърнат към главата на змията, поставена на безимения пръст, която обаче гледа в противоположната посока. На доста от тези необичайни артефакти на палеца се мъдри шишарката на пинеалната жлеза. Палецът се свързва с волята и управлението на чувствата и интуицията. Жезълът на Хермес също присъства върху натруфените длани. И така вече много по-логично се обяснява неговото място. Торбата „булга”, която носи Хермес „развързва” способността за постигане на безсмъртието. Несъмнено цялата сложна доктрина на Сабазий е свързана и с безсмъртието, но по един различен начин. Не като нещо отвъд смъртта, а именно тук в този живот. Различните етапи на еволюцията са показани в продължаващо развитие. Явно при появата на Сабазий като проява на божествената воля, е извършен скок в еволюцията и цивилизацията е поела по друг ход.
Фиг. 5. Сабазий с ваджра в ръката и тракийска шапка.
