Богатата история на Неапол събира в едно различни културни влияния, едно от които идва от страна на българите. Не е тайна, че от времето на пеласгите и по-късно на кан Алцек,  италианският и българският народ са събрали съдбата си в общ сноп и нашите предци са оставили значима следа. Но за дълбоките ни връзки още от пред античните времена науката е в дълг.

Сакралните знаци, изградили нашата цивилизация, се оказаха пряко свързани с предназначението на българите да съхраняват и разпростняват знанието за съзидателното начало на нашата цивилизация. Сега става вече ясно, че това тайно русло на историята ще бъде разбулено. Можем да открием един пласт, покрит с прах, който ще покаже голямата сила и на италианския народ именно в района на Неапол.

През Средновековието научната мисъл започва да си пробива път чрез различни замогнали се фамилии. През 1224 година император Федерико II, основава в Неапол първия университет в южна Италия, който и до днес е най-голям в тази част на Апенинския полуостров. Поради изключителния си интерес към науката и покровителството на талантливи учени, поканени да работят в новооснованото от него учебно заведение, е наречен „император на културата”.

Погледът е отправен към античността и философските търсения на Питагор, Аристотел и Платон. Трудовете на Аристотел са преведени през 1230 г. на латински от Михаил Скот не къде да е, а именно в този първи за региона държавен университет. За тях Николай Райнов пише в своята „История на изкуството” по повод навлизането на различни сакрални знаци в школите в Италия „ ... животът на изображенията се развива с необорима логичност, самите изображения въздействуват извънредно нашироко, като хранят с образи и представи книжнината, а тласкат напред и развоя на науката.". Знанието се появява закодирано в знаци по стените на църквите и навсякъде в италианското Куатроченто. Става ясно, че страстта да се изследват древните символи и да се поставят като основа на материалното развитие на италианските градове е бил част от полъха на Възраждането. Това виждаме по-късно и в класическите изображения на великите майстори.

По-късно един представител на Медичите - Козимо Медичи покровителства преводача Марсилио Фичино, като му предоставя няколко свитъка. Фичино търси текстовете на Платон. Но всъщност той се докосва до тайните на Херметизма и учението за безсмъртието на Изида. Така първият слънчев лъч, докоснал цивилизацията на Запада идва от земите, където живеят българи. Около 1460 г. някакъв монах на име Леонардо от Пистоя донася във Флоренция от територията на Македония, където по това време живеят българи манускрипт, съдържащ петнадесет трактата на старогръцки. Към края на 1462 г. и началото на 1463 г. Козимо Медичи ги предава на Фичино за превод. Така Фичино превежда Пимандер – Херметическия корпус. Как херметизмът е свързан с тайната за криптирането и разкодирането на знаците ще е необходимо сериозно да се проучи, но несъмнено освен в по-късните времена, древното познание на българите е преминало и през по-ранните контакти с траките и влиянието на Алцек.

Според двевните текстове Хермес е от същата тракийска школа, от която е и Орфей, чийто последовател Питагор, е силно почитан в Неапол. Така че не е чудно, че в гербовете на знатните фамилии достатъчно често се срещат най-известните български знаци, познати по нашите земи още от времето на неолита. Такъв е жреческият фокус на световете IYI – Дуло.

Върху фасадата на базиликата "Сан Лоренцо Маджоре" в град Неапол е поставено изображението на знака - IYI. Символът се открива и на други църкви, а се оказва и, че градския център на античния Неаполис е построен върху основата на ипсилона.

Сн. 1 Базилика "Сан Лоренцо Маджоре"

Източник на сн.:

http://www.campaniacrbc.it/portal/generaDettaglio.doidPagina=20H17539&tipoScheda=IT

Самата базилика "Сан Лоренцо Мажоре" е построена през 1235 година на мястото на съществуващ малък храм. Повече от пет века няколко от залите на манастирската част са използвани за седалище на градския съвет. (Въпреки върховенството на царската власт, управлението на Неапол е поверено на градски парламент имащ законодателни и изпълнителни функции.) Над главния вход са поставени гербовете на отделните административни райони, на които е бил разделен града.

Сн. 2: Гербове на град Неапол и на седемте административни района

http://www.nobili-napoletani.it/sedili_di_Napoli.htm

Върху някои от известните варианти на хералдическия символ на администраивен район Форчелла в Неапол присъства само ипсилон, но в комбинация със съседния район - Пополо или 'на народа', образува звуковото изражение на български на символа. Принадлежащият на район Форчелла герб е семпъл, изобразяващ само знака Y, но удивителното е, че в сегмента до него се чете ясно българското „Р”. Това, разбира се, би могло да бъде и латинско „P”, но имаме достатъчно основание да погледнем на фактите от друга посока. Така символът на живота, благословен свише, превърнал се в наследствен маркер за управляващата в България каста, в герба на Неапол е в автентичното си звучене на български – УР. Значението му е многопластово, но насочва към съзидателната му функция. Оттук идва бойният вик „Ура”, топонимът Урдовиза, името Урсус, така се е казвал и 65-хилядния месопотамски град УР с други думи – Дуло. А семантичното значение всъщност показва и директната връзката с божественото.

«В антични документи Y се определя като езотеричен символ на живота, още преди да бъде приета от питагорейците за свещен знак. Първобитните хора са почитали Y като Дърво на Живота, изразяващо кръговрата на безсмъртието, в което космическото съществуване, предхожда земното.»

В Музео Диочезано в Неапол (музей към Курията на католическата църква) откриваме друг интересен артефакт отвеждащ в най-дълбока древност. Гербът на лайон Форчелла е представен и в барелеф, изсечен върху бял мрамор. Символът на единството на женското и мъжкото начало е представен като Дървото на живота и е увенчан с атрибут на царската власт – корона, което показва пряката зависимост с благородническите фамилии.

Сн. 3 Герб на Форчелла – Музео Диочезано, Неапол

Източник за сн.: https://antveral.wordpress.com/2014/01/11/sedili-di-napoli/

Удивителното е, че това не е изолиран случай. На мраморен релеф от XVII век, част от монументалния портал на църквата „Сан Агрипино” на улица Форчела, нашият знак е в пълния си вид. Две амурчета в характерния за този век бароков стил са двете хасти на знака IYI.

Сн. 4 Елемент от фриза над главната (западна) порта на църквата "Сан Агрипино", улица Форчелла

Скулптурната група се повтаря три пъти върху главния фриз. Ипсилон присъства и върху оригиналната дървена порта заедно с царския герб на управляващата династия. А също Y и хастата I са сред гипсовите орнаменти декориращи капелите от ляво и от дясно на централния олтар (снимки 5 и 6) запазени и при последната реконструкция на църквата през XVII век.

Сн. 5 Знакът Y, в централния медальон над капелата отдясно на олтара в църквата "Сан Агрипно"

сн. 6 Знакът I, над капелата от ляво на олтара в църквата "Сан Агрипино".

Някои учени са на мнение, че името на район Форчелла, както и гербът му се дължат на съществуващата там Школа на Питагор. Древният учен и философ е толкова почитан през XIII век в Неапол, че емблемата на неговата школа, е избрана да представя един от административните райони.

«Оригиналността в устройството на Школата е, че тя се проявява като единство от мистично-религиозна доктрина, научна общност и в същото време аристократична политическа партия, която директно е управлявала в няколко града на Южна Италия.»

Легендите разказват, че още преди да се роди, родителите на Питагор са го посветили на бога-слънце Аполон. Може би затова Слънцето заема централно място не само в лекциите му по астрономия, но и в цялата негова философска доктрина. В центъра на Вселената той поставя огъня, а небесното светило е неговото проявление. Огънят е един от четирите основни елементи, които сътворяват света.

Школата на Питагор е създадена по образец на съществувалите в Тракия орфически общества. Нови задълбочени изследвания доказват все по-убедително тракийския произход на известния доскоро като гръцки учен. Знакът Y е бил считан за свещен от питагорейците и изборът му за емблема на школата не е случаен. Всъщност проследима е връзката на питагорейските принципи с орфизма. Както съобщава проф. Хари Салман в изследването си „Митът за Орфей” още древните гърци не са имали съмнение за тракийския произход на този герой. Това станало през 12. век пр. Хр., когато тази територия не е била гръцка, а тракийска. Той е най-известният тракиец, живял някога, казва Хари Салман. Митът го свръзва с бог Аполон, който е негов баща. Орфей е бил сроден и с друга група същества, свързани с божеството – музите, духовете, вдъхновяващи изкуствата. Майката на Орфей е била музата на музиката и поезията – Евтерпа Проф. Валерия Фол има интересно предположение във връзка с мястото на неговото рождение в област, известна с наличието на музи – Пиерия.

Орфей е бил толкова завладяващ музикант и певец, че всички природни същества са идвали да го слушат. Не само хората, но и животните, дърветата и скалите са се придвижвали и накланяли към него и така Орфей е омагьосвал с песните си цялата природа.

В Италия се развиват различни философски школи, но последователите на Питагор и Аристотел се множат. Десетки хилядолетия преди тези двама антични мислители, нашите прадеди оставили магически знаци в пещерата Магура, свързани със сътворението и прераждането. Точно разграничение между понятията за земно и небесно показват множество праисторически рисунки, открити в някои от залите. Неправилно би било да наричаме тези фрески първобитно изкуство или фантастични, защото разкриват мъдростта и прозорливостта на предците ни. В редицата от женски и мъжки стилизирани фигури са включени знаците Y и I и върху тях като обединявщ символ, по-малък Y (сн. 7).

         

Сн. 7 Графити от пещерата Магурата  

       

Сн. 8 Детайл от сн. 7 със символите YI и Y.

Източник за сн.: https://magnaaura.wordpress.com/page/4/

Женските фигури са по-едри и с ореол на главата, а мъжките схематични, но с ясно подчертани репродуктивни функции. За древните хора всяка жена е била отъждествявана с Богинята-майка - Y, която обаче неизменно е в двойка с мъж - I в ритуала на възпроизвеждането - IYI. Може би това е първият закодиран запис по нашите земи на сакралното единство на мъжкото и женското начало. Със същото значение знакът Y, по-късно е наречен в античнате писмени документи "Дърво на живота".

Кирил Кирилов в статията „Магурския проблем с епохите и стиловете“ публикувана в блога „Великото сияние на Магура“, излага тезата, че «най-старите изпъкнали рисунки са на 42-43 хиляди години», времето когато в северозападна България се появяват кроманьонците, първите хора от вида Homo sapiens.

Интересуващата ни в случая символна група от Сн. 8, на Сн. 9 е представена в червено.

Сн. 9 Детайл от схема в статията на Кирил Кирилов „Магурския проблем с епохите и стиловете“

В скиците направени от Кирил Кирилов с този цвят са отбелязани именно рисунките от най-ранния период. Знаците YI и само Y са използвани от първите хора живели още преди десетки хилядолетия по нашите земи, за изобразяване на божествената хармония на мъжкото и женското начало, но и вероятно фазите на равноденствията, запазени и до днес в пещерата Магура.

И ако рисунките в пещерата Магура са от далечни епохи, най-близко до нас във времето от представените до тук изображения на символа Y е в сайта на неаполитанските аристократи.

 

Сн. 10. Герб на Форчелла с девиза на района

Източник за сн. :http://www.nobilinapoletani.it/sedili_di_Napoli.htm

Това е любопитното, че в герба на Форчелла символите са идентични, но вече е добавен двуцветен фон. Интересното е, че за първи път научаваме и девиза на административния район. Върху две пресичащи се ленти е изписано на латински „Ad bene agendum nati sumus“. „Родени сме да творим доброто!“ - една фраза звучаща изключително познато на представителите на древното българско учение, припознато по-късно като богомилство. Сентенцията е не само смислово идентична с посланието на богомилите, но е и свързана с много по-древната българска жреческа каста.

В централната част на съвременния Неапол се намират двата антични града Партенопе или палео-полис, създаден през VII в. пр. н.е. и Неаполис – нео-полис, чиито основи са положени през 472 г. пр. н.е. Доколко "знакът на Питагор" е бил значим за Неапол става ясно не само от даденото му наименование „свещенният ипсилон“, но и от факта, че той е отпечатан върху тялото на самия град.

В своето изследване „Космическия ключ за основаването на Неапол“, професор Ренато Палмиери работещ в областта на физиката и астрономията, разкрива как от самото си основаване градът е бил орисан да се превърне в неокласическа ривиера. Тръгвайки от древен текст, той прави множество измервания и изчисления и открива, че и двата градоустройствени плана са подчинени на строга научно-религиозна матрица и доказва, че има специален замисъл при построяване на уличната мрежа.

Разглеждайки внимателно снимка 11, на която върху картата на съвременния Неапол са означени плановете на античните градове Партенопе и Неаполис с подчертаните от Ренато Палмиери геометрични зависимости, откриваме множество връзки не само със сакралната геометрия на Питагор, но и с българския знак IYI. Той изцяло е вграден в уличната система на италианския град още преди новата ера и така е запазен и до днес.

Сн. 11 Карта на съвременния Неапол и античните градове Партенопе и Неаполис

Източник за картата: http://spazioinwind.libero.it/croatoan/napoli1.htm

Сн. 12 Магичният квадрат

Източник на сн.:http://spazioinwind.libero.it/croatoan/napoli1.htm

Древният Неаполис се отличава с геометричната прецизност на своя градоустройствен план, чиято схема е почити идентична с един от т. нар. Магични квадрати. Характерни за тях са «причудливи закономерности при последователни аритметични действия и куриозни числа, които проявяват странни свойства.» (Петър Дънов „Път към съвършенство – Числа“ http://www.bratstvoto.net/) .

Как се е достигнало до точно тази схема разкрива един фрагмент от писмен документ, който се отнася до основаването на града:

«През зимата на първата година на седемдесет и седмата Олимпиада, в началото на деня в който Слънцето, показвайки се огрява от точката най-близо до хоризонта, и тъй като жителите на Партенопе са под юрисдикцията на куманите, ние гражданите и войниците на Кума под ръководството на благородния и мъдър Илеотимо, син на Тиманоре, познавач на науката на Питагор, се изкачихме при зазоряване на отсрещният хълм чак до неговия връх, с цел да отбележим основните точки за построяването на един нов град на площ по-голяма и удобна от тази, която наричат Еуплоя, на която сега е разположен града Партенопе.

С появата на първия слънчев лъч благородния и мъдър Илеотимо, архонт и висш жрец, отбеляза с линия върху земята, за случая в широк участък подравнена, посоката на този първи лъч. От точката на пресичане между линията на хоризонта и тази перпендикулярна на нея, върху която денят и нощта се изравняват, построи един голям кръг и свърза с една отсечка двете пресечни точки на този кръг с посоката н слънцето и с тази на равноденствието от изток. ... » 

От ценния документ достигнал до нас чрез препис на наследник на очевидеца увековечил този пръв сред паметните дни на града носещ името Неапол, разбираме кои са неговите основатели и точната дата. През 472 г. пр. н.е. в деня на зимното слънцестоене улавяйки (отбелязвайки посоката на) първия слънчев лъч върховният жрец на близкия град Кума определя основните точки и закономерности за построяване на „новия град“ - Неаполис. Този магическо-математически ритуал се извършва на хълм, който и днес се нарича Вомеро, а върху началната точка О (сн. 12) със сигурност не случайно през 14 век е построена църквата на манастирски комплекс на монаси-отшелници от Ордена на чертозините. Този християнски храм наречен ''Църква на жените'' и до днес е най-богато декорирания и красив в целия Неапол.

Писменият извор стъпка по стъпка обяснява идеята и процеса на построяване на планиметрията на града. За да се достигне до схемата на магичния квадрат са използвани закономерности като тези при питагоровия триъгълник и златното сечение. По волята на Оракула от Кума в геометричния център Н е построен храм в чест на бога-слънце Аполон и богинята-луна - Диана. Един акт с който божествената хармония на единството на женското и мъжкото начало във Вселената се вгражда не само в основите, но и в сърцето на новия град.

Моментът на полагането на първите щрихи на планиметрията на Неаполис също не е избран случайно. Денят на зимното слънцестоене, е считан от най-древни времена за начало на новата година, защото точно тогава той започва да нараства. За да бъде увековечен паметния ден, архитектът-жрец изгражда символичен слънчев часовник. Вписва окръжност в червения квадрат, която чрез точките M и L се разделя на две части от по 135 и 225 градуса, които са в същото съотношение като деня - 9 часа и нощта - 15 часа по време на зимното слънцестоене. И тук приемствеността между древните вярвания и християнската религия не е случайна. Стрелката на слънчевия часовник, малката уличка HK е най-живописната в Неапол по време на коледните празници. Тя е център на пъстроцветна изложба-базар на традиционата за католическото семейство сцена на Рождеството, която трябва да присъства във всеки дом.

Учудващо е, обаче как през изминалите 21 века градоустройство е запазило в оригиналния си вид схемата на транспортните артерии. Позната на всички жители е зоната Форчела, където е вграден свещенния ипсилон на Питагор, наречен от професор Палмиери "космически ключ за основаването на Неапол". Символично този акт е изразен с построяването на две улици съединяващи се под ъгъл от 36 градуса, колкото е отклонението на Слънцето в деня на зимното слънцестоене.

Оглеждайки червеният квадрат и посочения в статията ъгъл QXY се открива известна връзка със знака IYI от Розетата от Плиска. Измервайки ъгълът на разклонението на Y при Розетата установяваме, че е също 36 градуса, и това е напълно обяснимо. Всички автори изследвали и тълкували надписите и предназначението ѝ са единодушни, че тя е използвана и като астрономически инструмент.

Сн. 13 Розета от Плиска 

Източник на сн.  http://www.protobulgarians.com/

Вглеждайки се внимателно можем да забележим, че при построяването ипсилона са спазени и други „незначителни“ на пръв поглед подробности, които не са описани в древния текст и съответно не са коментирани от проф. Палмиери. В действителност не само ъгълът от 36 градуса е вграден в тялото на древния Неапол, а целият наш знак, пропорционално уголемен до нужните размери. Правата V-Z, или Декумано мажоре е лявата хаста, а южната крепостна стена, имаща еднаква с него дължина, е дясната. Върху Розетата от Плиска, знакът Y е малко по-дълъг от двете хасти – започва преди и завършва след техния край. Върху картата от сн. 12 обаче, изглежда несъразмерно дълъг. Това е само привидно. Поради големия мащаб не може да се види, че е и там пропорцията е спазена. В точката, в която тази най-дълга права улица на Неапол, навлиза в Испанските квартали, тя образува малка чупка и едва забележимо се стеснява отбелязвайки логическия край на ипсилон.

Във фрагмента от древния надпис, който се отнася до основаването на града не се споменава за вграждане на знака IYI, а само за Y. Обаче, самия проф. Палмиери отбелязва, че целият текст е изпълнен с тайнства и отбелязва, че това е типично за питагорейската школа.

Територията, на която е разположен знакът IYI е точно половината от тази на целия античен град. Това предвидливо конструиране се е отразило поразително върху неговото развитие. Първо, той действително се превръща в неокласическа ривиера. През XVI век Неапол е най-големият град на света. Със своите сгради на пет етажа от лекия вулканичен материал туфо е удивлявал пътешественици и търговци, и не е известно дали италианец или чужденец за пръв път е възкликнал „Не умирай преди да си видял Неапол!“.

И още. Ако попитате в кой град всеки човек, автомобил и магазин носят амулет за предпазване от „лоши очи“; къде религия и магия са вплетени в традиционните обреди, а науката и езотерика са еднакво почитани, ще ви отговорят по един и същ начин от цяла Италия - в Неапол. И ако запиташ редовия неаполитанец убеден ли е в действието на символите, които носи, той ще отговори „Не е истина, но аз си го вярвам“. Поради тази причина не рядко водеща тема в месеца на историята и културата, провеждащ се всяка година под егидата на общината е: „Мистериите на Наполи“. Изложби, възстановки на традиционни ритуали и тематични туристически обиколки, разказват легенди за зазидани благородни девойки чийто духове бродят и до днес, за необичайни култове към мъртвите практикувани в подземията на католически църкви, за аристократи-езотерици, вложили цялото си състояние за изследване на своята наука - алхимия, за тайни общества ....

Не само това в центъра на знака са родени всички значими имена. Те са родени точно в тази южна половина на древния Неаполис (червения квадрат) в който е вграден знакът IYI и в Партенопе (правилния петоъгълник) (сн. 12) с ясно очертаващ се YI – символ на едно от равноденствията.

Спаканаполи, най-дългата и права улица и в днешен Неапол, се простира от точка I до точка X на схемата и е съставна част на свещенния ипсилон. Точно там където тя се раздвоява (т. X) се намира църквата „Санта Мария ин пиаца“, или по точно нейните руини. Разказва се, че преди е съществувал цял манастир, обаче се е разкрило, че монахините извършват странни езически ритуали. Въздействащите им сили били толкова мощни, че никакви мерки приложени от католическата църква не са могли да ги неутрализират. Манастирът е затворен, а сградата изоставена, нещо нетипично за Неапол. (След религиозна реформа през XVIII век, в освободените от монашеските ордени сгради са настанени училища, университетски факултети или държавни ведомства.) Днес само едно ръждясало скеле, крепящо срутващата се фасада, посреща туристите дошли да видят една от мистериите на Наполи.

Преди няколко години знакът IYI доказва своето въздействие върху случайно срещната жена - туристка от Бразилия. Пристигнала само за два дни за участие в духовен семинар, тя още със стъпването си на тази улица, застава в средата и установява, че изпитва необикновени усещания и има чувството, че се намира в някакъв коридор. Това е само едно от доказателствата, че личност с повишена сетивност, със съзнание, необременено от обичайната информационна матрица, се влияе енергийно от това специално място.

Нашият знак в центъра на Неапол е с дължина около километър и е най-голямото известно досега негово изображение. Дори векове след акта на физическото си сътворение продължава своето благотворно въздействие и неспирно напомня за благородната мисия завещана от основателите му на идващите след тях поколения:

„Родени сме да творим доброто“.

 

Библиография

1.Райнов, Н. История на изкуството. Т.1-12 тома, 1931 г.

2. Фол, Валерия. Орфей Тракиецът / Orpheus, the Thracian, изд. Тангра ТанНакРа, 2008 г.

3.Фол, Ал. Тракийският орфизъм. София, УИ Св. Климент Охридски, 1986 г.

4. Салман, Х. Митът за Орфей. С, 2014 г.

5https://it.wikipedia.org/wiki/Universit%C3%A0_degli_Studi_di_Napoli_Federico_II

6.(https://it.wikipedia.org/wiki/Scuola_pitagorica)

7.http://www.campaniacrbc.it/portal/generaDettaglio.do?idPagina=20H17539&tipoScheda=IT

8.https://it.wikipedia.org/wiki/Scuola_pitagorica

9. http://www.lacooltura.com/2015/11/forcella-emblema-dellarmonia-pitagorica/

10.d'Alessandro di Pescolano, E. “I sedili di Napoli”,

11. http://www.nobili-napoletani.it/sedili_di_Napoli.htm

12. Кирилов, К.„Магурския проблем с епохите и стиловете“, Как разказ се продължава хиляди години след началото му без всякакво смислово прекъсване? 3 май 2016 https://magnaaura.wordpress.com/2016/

13.Palmieri, R. “La chiave astronomica della fondazione di Neapolis”, http://spazioinwind.libero.it/croatoan/napoli1.htm