Корените на Еньовден са в култа към Озирис - Янус

• Елица Димова
• 2018-07-24 09:24

Древните български обичаи са запазили, чрез скрити кодове, цялото знание за съзиданието, което нашите предци са синтезирали, предавано до днес. Един от енигматичните празници е Еньовден. Неговите корени са свързани с лятното слънцестоене, но най-важната предходна връзка в колелото на живота е с пролетното равноденствие. Пролетното равноденствие е шествие на женския елемент, а лятното слънцестоене на мъжкия. Поради това Еньовден произлиза от Ян или с други думи това е Яньовден. Един от често използваните български символи Дуло показва, че мъжко-женското духовно единение е част от традиционната култура и философия. Знакът Дуло - IYI се състои от означение на утробата като отворен триъгълник и маркиране на мъжкото начало като изправен фалос - Y. 

Фиг. 1. Изображение на огледалното число Дуло, което открих. То показва, дуалната природа на Вселената.

Цялото обаче е в 4 отделни равнини, което го прави по-богат символ от съвременното изображение на Ин и Ян в една равнина и само с два цвята – черно и бяло. Отделно, че символът е свързан и със знанието за Слънчевата система.

Фиг. 2. Колаж, който показва същността на Дуло като генетичен маркер, духовен водач и въздействието му върху човешкото тяло. В Розетата от Плиска има ясно послание, свързано с календара.

Култът към Слънцето при българите е изключително устойчив, дори в християнската епоха. Когато сутрин огненото кълбо изгрява хората се кръстели срещу него и спирали работа. На изток не се хвърля смет, не се вършат неприлични неща, а след залез не се работи. При славянските народи има и специална дума за огнения кръговрат, наречен Ярило, близко до българска дума „ярко”. Еньовден също така се нарича Въртоломей, защото слънцето „играе”, „потреперва” и се „завърта” към зимата. Традиционният бит на българите е запазил астрономическото делене, а религиозният светоглед превръща циклите в житейска програма, която маркира отделните светове с ясни граници. В пограничните зони, за да се запази хармония се извършват ритуали, които са пряко свързани с четирите елемента – Вода, Огън, Въздух, Земя. Според традиционните български представи светът е поделен между светците св. Илия, който владее Небето и Огъня, свети Георги, на който принадлежи полето или Земята и свети Никола, който управлява морето или Водата. Земеделският цикъл е от Гергьовден до Димитровден, следвайки както астрономическите, така слънчевите цикли и взаимодействието на елементите, чието първенство се променя в цикъла. На мястото където се допират Небето и Земята, според българите, живеят Слънцето, болестите и самодивите. В днешния технологичен век имаме научни доказателства както за съществуването на паралелни светове, така и за наличието на аномални зони, които бихме нарекли портали. Излиза, че мирогледът, който беше отречен от науките, се оказва пряко свързан с по-съвършената синкретична (единна) древна наука, чийто наследници са днешните българи. Кодовете на тази наука се разкриват днес, за да може светът да премине по-леко през цивилизационния преход.

В Европа анимизъмът или почитането на духовете на четирите елемента и на петия – дървото, се отбелязват от доста подобни традиционни практики. Българският цикъл започва от март, докато в повечето европейски страни празниците са слети и започват или на 1 май, или на Еньовден. В Саксония майските или еньовите дръвчета се споменават още от 13 век. На 1 май в Северна Англия се окичват вратите и портите с клонки от зелен явор. На същия ден в Швеция момчета обикалят със снопове пресни брезови клонки, такъв обичаи има в Русия и на други места. Мъжките и женските пролетно-летни празници в другата част на Европа не са така ясно разграничени и свързани с астрономическата и календарната функция, както в България. Тази система българите са предали и на Китай.

Култът към духа на пролетното  дърво в някои региони на континента като в Елзас се празнува с „майска дама”, майска кралица” или с девойка, наречена „майска роза”. В „Анатомия на заблудите”, цитирана от Джеймс Фрейзър в „Златната клонка”, пуританският автор Филип Стъбз описва как докарвали майското дръвче в дните на добрата кралица Бес. Този текст е косвена препратка към първоизточника на тези празници, а именно жреческия календар на траките беси. Бесите-хорити са служители на Озирис и Изида, които са знаели тайната на вегетацията, трансформацията, възкресението и балсамирането. А при одрисите -  пазителите/пазачите на свещените дъбрави се почита пролетния дъб като божество. Горският цар по-късно преминава в Италия, чрез културен пренос, в бога на дъба Юпитер, като се съчетава с богинята на същото дърво Диана (известна и като свързана с вегетацията, гората и лова). Другото име на Дияна е Яна, както утвърждава Фрейзър. А Яна на санскрит е божествената огнена колесница и добре известно българско име. При китайците Венера се се наричала Яна, което означава бяла. В индо-иранските езици „ани, иани” е жена, „йони” – утроба, което ни връща и към знака Дуло IYI. Препратка към предположението за тайното значение на митологичната история в Италия е и теорията, която твърди, че всъщност Диана е в свещения брак не с Юпитер, а с Дианус или с Янус. Това ни показва значението Яньовден. Доказателство за прекия произход от България е, че обикновената дума за врата, която латинците използвали била janua,  подобна на Яна, която неправилно Фрейзър смята, че няма съответствие в нито един индо-европейски език. Според някои учени Янус е бог на вратите. Джеймс Фрейзър правилно твърди, че едва ли това е действителното му предназначение, защото не може бог, който има централна роля и от който се извежда произхода на един народ като италианския, да е само вратар. Но всъщност, когато е писал „Златната клонка” авторът не е боравил с историята на древните българи и траки и някои основополагащи връзки са били скрити. Всъщност Янус е бог на порталите и на границата между световете, която изтънява по време на космически, астрономически и календарни преходи. По-древните български знания са преминали в различни култури. Затова Янус станал двулик за италианците и така се скрил първоизточникът на тази история в мъглявата представа, че той пази хорските врати.

Всъщност връзката е с по-древен култ. Не случайно край град Силистра в България е намерен слънчев часовник, на който са изобразени Изида и Озирис, защото това е другата двойка-близнак, измерваща времето. За връзката на Еньовден с Озирис имаме и семантичното съответствие на името на божеството с българската дума, свързана с яркото Слънце Ярило -„озарявам”, „озирам се”. Думата „езеро” също ни насочва към природната трансформация при прехода на сезоните, която променя състава на водата под влияние на Слънцето. В българските музеи често имаме изображение на Хермес като двуликия Янус, а както е известно траките извеждат своя произход от първия. Както на Хермес, така и на Янус му подхожда да охранява междинните пространства между световете. Хермес открива закона за осцилацията и вибрационната природа на материята, а Янус като пазител на портала показва как става трансформацията на елементите. Не случайно на Еньоден или Яньовден се смята, че билките имат най-голяма сила под влияние на „завъртането”, „трепването” на Слънцето или на Въртоломей.

Изследователят Георги Велев открива в генеалогията на българските обичаи много строга прагматика, която свързва с учението Дао, където годишният кръговрат е част от концепцията за божественото равновесие на елементите Ин и Ян. Но в цялата космогония прозира учението за трансмутацията на елементите в епохалния смисъл, годишните цикли и в човешкия организъм. Ин и Ян в Дао се разглеждат като разкъсаната от времето материя, която поражда прогресията на събитията. Или след великата пустота и началото на единното идва деленето Ин-Ян, а то създава три и след това безброя от обекти и събития. Учението се концентрира в 8 триграми, които показват чрез прекъснати и непрекъснати линии в коя фаза на годишните времена се намират Ян и Ин.

Фиг. 3. Комбинация от триграми на Дао системата

Според Дао всеки сезон е подвластен на една от стихиите и единствената непоследователност в учението, спрямо българската космогония, е разликата в елементите. Основните съставки в Дао са Дърво, Земя, Вода, Огън и Метал, които се променят според доминантата на Ин или Ян, а Земята остава в центъра. Наличието на метал в системата Дао показва, че „трансмутацията” на металите има значение за човешката еволюция.

Така Яньовден има своето логично обяснение през призмата на календара, трансформацията на елементите в човешкия организъм по време смяна на сезоните и дълбоката връзка на българите с техния праисторически произход. Йордан Вълчев, който изследва календара има принос за откриването на тази дълбока логика. Според нея годината в древния ни календар се състои от 365 дни, като 364 са разделени на 12 месеца и 4 сезона, които съдържат 91 дни. Под властта на земята, която тук е в центъра на битието и на Слънчевата система, се намират последните 18 дни от всеки сезон. Така елементът Земя е скрит в другите 4 – Вода, Дърво, Огън, Метал, като последният се пада в есента. 365-ят ден е нулев, което прави българската система уникална. На всеки 4 години се е прибавял още един „нулев”, високосен ден, за да се изравни разликата. Всеки сезон е имал по 3 месеца, като първият месец винаги е от 31 дни. Датите са се падали винаги на един и същи ден от седмицата, което поддържа баланса и на социума. Годината започвала на 1.1. в неделя и завършвала на 30.12., събота. Освен малкият цикъл съществувал и голям, състоящ се от 5 малки, съответстващ на петте стихии, умножен по 12 за месеците, и равен на 60 години. Затова някои автори твърдят, че календарът ни е юпитериански, тъй като това отговаря и на орбиталното движение на голямата планета. Тя обикаля около Слънцето за 12 години. Така гениалната календарна система на българите обяснява защо на повърхността на традиционния цикъл има олицетворяване на понятията чрез конкретни митологични фигури. Загубената връзка на Юпитер с Диана, която всъщност е планетарната връзка на Юпитер и Венера, на земно ниво е преходът на сезоните, въплътен чрез Ди-Ян-а и Ян-Ус. Още повече, че в българския език, идентично на дума в шумерския УОН (Венера), се нарича Яна, а Ан шар е името на Юпитер. В надписа от Мурфатлар и върху медалион от Североизточна България срещаме още едно указание за съвършенството на древната ни календарна система. Там Юпитер е наречен АНИШЪР (владетел на Небето), но се среща още и като Янкул-овчар или „пастир на планетите”, което е много близко фонетично до Янус. Не случайно Юпитер е смятан за цар на зодиакалния кръг.

Виждаме ясно означение ин-ян при българите, което присъства и в двайката знаци на Розетата от Плиска. Така лятното слънцестоене в стария ни календар съвсем точно идва след 92 или 3 месеца след последния голям празник Благовец. Точно това е денят Еньовден. А изразите „инясало време” или „янови були” придобиват смисъл само на български, защото те показват постоянната борба на силата на съзиданието – бялата Яна (Анна) и силата на разрушението – мъжката сила и означават прехода на Ин в Ян и обратно, но като космически сили. Не трябва да се забравя, че българската космогония рязко откроява кога е станала промяна от протяжното време на Богинята-майка към по-динамичното на Бога-баща. Преди около 7500 г. започва ново летоброене, което обръща цикъла и силата на съзиданието, която е женската сила. Тогава тя е подменена от силата на разрушението – мъжката. В глобален план това има оправдание за ускоряване на еволюцията на човека чрез борба със силата на разрушението. Ясно е защо Богинята-майка – Водата е смятана за идваща от Небето и нейно е първенството във времето на появата на материята спрямо метала и камъка, от които е съставена Земята, докато не става поредния катаклизъм, който променя посоката на циклите и Ин и Ян разменят местата си. Тогава Водата се отделя чрез Огъня от Земята Ка се спуска с мъка до сгъстяване на материята в камъка. Гравитацията се променя. Всъщност в българската календарна система има означен още един по-голям, цивилизационен цикъл. Той показва отново 4 големи периода, през които е преминала хуманоидната цивилизация.

Използвана литература:

• Банчев, В. Тайнството на сътворението. Научен доклад, изнесен на Втора национална конференция „Есен 2016”, Стара Загора 
• Българска народна култура. Историко-етнографски очерк. С., 1981 г.
• Дао на българските обичаи. Сп. 8, бр. 5, 1914 г.
• Иванов, И. Културни и религиозни връзки на Аспаруховите прабългари с древните народи на Месопотамия. Списание "История", кн. 4, година XXI, 2013 г.
• Фрейзър, Дж. Златната клонка. Изд. Отечествен фронт, С., 1984 г.

Всички статии в страницата са предмет на авторско право.