Лабораторията на живота в Праужда
- Елица Димова
- 2020-08-27 12:54
Село Праужда е живописно място, където историята извира като непресъхващ извор. В миналото са били три села със сходни имена – Праужда, Проюжда и Прехужда. Българите казваме за Слънцето прехожда по небето и отива към заник. Така веднага откриваме следи от култа към светилото на местното население от праисторически времена. Той се изразява и в последващото гърцизирано Аполон, Либер и Сабазий, които проф. Фол свързва с фази на слънчевото греене. Става ясно от изследване на местната история, че затова българите казват, че слънчевият час се удвоява. Светилото изгрява за древните в 6 часа, по обяд е удвоено, а в 18 часа е утроено. Тук ясно виждаме и връзката с числото Дуло -186681. Но се разгръща и друга загадка. Наблизо са местности с имена Воден печ и Сухи печ. Карстовият извор над селото се казва Врелото. Задаваш си въпроса каква е логиката на тези названия. И тя постепенно се разкрива. Над селото се е надвесил планински масив, чието име Ведерник (Ведарник) подсказва какво е изконното предназначение на българите – да съхраняват, просвещават и да разпространяват изобилието на знанието. По-древното звучене е Ведариг (Ведъ и Риг или с други думи РигВеда – възхвала на божественото знание). Името е познато от санскрит (ऋग्वेद, ṛgveda) и представлява индийски сборник с религиозни химни. Датирането на епоса е 1700-1000 г.пр. н.е. Смята се, че той е съставен след контакта с културата на Бактрийско-Маргианския археологически комплекс, който се намира на територията на северен Афганистан и южен Туркменистан, и се свързва с арийците. В Ригведа се описва конна цивилизация, която има колесници, познава металите и ги обработва, живее на територия с пълноводни реки, без сходство с фауната на Индия по това време. Интересно е да се отбележи, че името Праужда се среща в Раджастан, затворения кастово щат, а самият епос се смята, че е даден от митологичния Пуруша, име доста близко по звучене до Праужда. Пуруша означава върховен владетел. Други от боговете в РигВеда, на които се принасят молитви и жертви се казват Деос-Питар и Варуна. Последното значи небе. Варничие е местност над с. Праужда, а да не споменаваме връзката с Варна със значение на мястото на съзиданието, както и с руните – ранна форма на писмеността.
Сн. 1. Сътворение с космическа костенурка и пазено човешко дете. Скална група в района на Белоградчик.
Веда е третата буква на глаголицата с мистериално означение на знание. Другото съдържание е вода. Река Ведена, която тече край с. Железница, Софийско, също напомня, че връзката вода-знание е устойчива за космогонията на културите по нашите земи. Затова толкова близко и познато ни звучат думите на Исус Христос, че кръщението във вярата и извечното знание отваря „извора на живота“ дълбоко в човешката душа. В Евангелие от Йоана гл. 1: 1-8 се казва, че Словото, което беше у Бога е и самият Бог. В същността той е живот и той беше светлината на човеците. В друг текст от евангелието се потвърждава казаното, но вече чрез водата. В гл. 4:14 можем да видим, че „който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.“
Това сравнение не е метафора. Просветеният човек, който е познал божията любов вибрира високочестотно и е чист извор. Той е пряко свързан с вечността. Ние сме съставени от безценната течност и чрез нея се предават мисловните ни процеси, излъчени като вълни. А те влияят на цялата природа и оттекват във Вселената. Водата на планината на Праужда е един от големите дарове. Тя прави излив даже от върха на скалния масив, особено при дъждовен период, като от пещерите започва да се стичат обилни потоци под формата на водопади. В ниското пък се намира необикновения карстов извор. Повърхността му е съвсем спокойна и нищо не подсказва на пръв поглед защо е кръстен „Врелото“, който обаче е един от епитетите на Зевс.
Сн. 2. Карстов извор под планината Ведерник.
Селяните си спомнят за любопитен експеримент на дедите, когато пуснали оцветена слама в пещерната река на Ведерник, за да видят къде се излива. Оказало се, че в Рабишкото езеро, където са намирани находки от праистория и неолит. Езерото е най-голямото вътрешно за страната. Скалният масив на Ведерник е необикновен и с големия издълбан часовник-циферблат, по който са сверявали механичните копия селяните в 19 и 20 век. Една забавна история показва колко точен е той. Немирен внук искал да скрие, че се пилее в игра наоколо и преместил стрелките на ръчния си часовник с няколко часа назад, но мъдрата му баба посочила древния каменен образец на скалата, който отмервал съвсем точно 18 часа. И така лъжата веднага се разкрила. Сянката на менхир, поставен вдясно отпред очертава виртуалните часове. Точно в 12 часа половината от кръга се осветява, а другата остава в сянка. Така часовникът се превръща във всевиждащото божие око. В близост до древния циферблат и т.нар. „Водна дупка“ се откроява огромен издълбан кръст, който не е датиран. Равнораменният кръст е бил известен на траките като символ на Слънцето. На същата линия се намират и два други по-малки което показва дългогодишна човешка дейност преди и след Христа. Праисторически находки от околността свидетелстват, че пещерите в съседство с Магурата също са били обитавани от дълбока древност. В пещерата Редака 2 са правени проучвания и са намирани кости на пещерни хиена и мечка, датирани на около 60 000 – 50 000 г. Видът на пещерната мечка е изчезнал по време на ледниковата епоха преди около 27 000-26 000 г. Находките, които свидетелстват за човешка дейност са от 40 000-30 000 г. Намирани са кости и оръдия на труда от кремък. Смята се, че неандерталците не са се смесили с Homo sapiens в началото. Но преди около 35 000 е имало контакт между тях. Учените са единни, че тези находки са в контекста на намерените в Козарника, които свидетелстват за най-ранното човешко присъствие на Балканите и в Европа. Непроучени са пещерата Рушковица, близо до село Салаш, съседно на Праужда. Над „Водна дупка“ и кръста в непристъпна зона има трапецовидни и квадратни ниши. Траките са вярвали, че като поставиш храна в тях, орелът ще я занесе в подземното царство при душите на починалите.
Белоградчик е съзидателната лаболатория на света от минимум 50-60 000 г. Но пък невероятните червено обагрени скали са на около от 300 до 500 млн. години. Тяхното изветряне не изглежда така възможно като се приближиш и видиш яката спойка на множество каменни и метални късове, подобна на бетон. Червено-жълтият цвят се дължи на високото съдържание на желязо и манган. Освен геоложките данни имаме твърде богат исторически материал. В Магура са намирани човешки кости от праисторическия период. Любопитна история разказва за намерилата жестока смърт жрица със златни спираловидно навити змиевидни гривни. Тя е описана в аналите като робиня, което не е правдоподобно с оглед на ритуалния характер на жертвоприношението (тялото е разчленено) и наличието на злато като символ на знатен произход. Легенда разказва, че са открити и мумифицирани тела на жреци в сомати, като следите на находките се губят.
Топонимите в региона несъмнено ни водят към други връзки за откриване предназначението на местността да бъде един от мощните духовни културни и търговски центрове на практика през всички исторически периоди. Над селото в източна посока се намира местността Калберия, ниските върхове Градище, Стража, Клюн и Лице. Турлаците твърдят, че релефът е като човешка глава с обърната вежда. Калберия освен препратка към жреческото съсловие на кабирите ни връща и към невидимите нишки на знанието и по-късната дейност на колобрите-богомили. Наблизо са местностите Карасеница, Стубол, както и връх Бандера (това значи знаме на испански език). А на запад от село Праужда на прекрасна ливада, чийто край гледа на изток, е поставен оброчен кръст. Това място се казва Зарен. Отзарана е народен израз за изгрева. Както установихме слънчевия култ е в основата на множество топоними. Нерезине е друга местност в околността. Неринея е гальовно име за Богинята-майка. Култът към нея е силно застъпен в целия регион. Тя е основното действащо лице в пещерата Магура, но и в неизследвани композиционно структурирани скални групи.
Сн.3. Оброчен кръст в местността Зарен.
Сн. 4. Близък план на оброчния кръст.
Сн. 5. Изваяно изображение на Богинята-майка в близост до с. Извос.
Някои оброчни кръстове край селото могат да се свържат с култа към Свети Никола и Свети Козма и Дамян, но при внимателен прочит на кръста от Зарен се вижда, че под изписаното име на Исус Христос има Нико, Ника или Нике, а не Никола. С други думи Исус Христос е победител, но е важно да да осъзнаем и контекста отдолу, а той е по-дълбок от на пръв поглед. Тъй като Нике, Ника се повтаря и при другите паметници като този, посветен на Рангел в центъра на селището, няма логика повторението да е свързано само с един светец - Никола, нито е да име на местен човек. Кръстовете са изработени в различни години, означени върху тах. Все пак не изключвам напълно версията за Свети Никола тъй като е светец, свързан с водата, а в околността има достатъчно топоними, които ни насочват към функцията й като свещен цяр за душата и тялото. При разговор с местните хора открих, че предишното име на оброка, посветен на двамата лечители Козма и Дамян е било Свети Врач. Така пъзелът започна да се запълва. Местността Калберия, която е предният източен фронт пред селището се е казвала още Цер или Церия. На местния говор значи черен дъб, който не гние. Дъбът е особен тракийски символ, свързан със здравето и безсмъртието. От друга страна не можем да подминем почти еднаквото звучене с титлата „цар“. На практика царете, според нашите предци, би трябвало да са посветени водачи, жреци, изцерители и смели войни, които защитават общността. Цер или Джер, каквото е названието на един от първите египетски фараони, може да се преведе на турлашкия диалект от региона на Праужда. Местните наричат сокола „джерак“. Неслучайно символът на първата династия е именно соколът. Фараон Джосер също носи първичната връзка с мястото на съзиданието в България и специално край Белоградчик.
Кръстовете, посветени на Свети Рангел и Свети Козма и Дамян впечатляват с необикновена символика и дълбоко скрито познание. Имаме отново препратка към значението на стихиите „вода“ и „огън“. Два оброка носят името на Свети Илия, който се празнува през лятото и чието почитание е свързано с огъня. При това единият се казва „Събор на Св. Илия“. Това наименование няма аналог. В центъра на оброка Свети Рангел, който противно на първото допускане не е Свети Архангел Михаил, има кръст на антропоморфно божество с напълно кръгла стилизирана глава, което наподобява Слънцето. Но най-фрапиращи са „ръцете“ на божеството, които са представени с по две вълнообразни линии. На руническата писменост от нашите земи, а и като египетски йероглиф това е означение за вода. Слънце (огън) и Вода са двете живителни за хората сили, за които и Исус говори. Затова отдолу вече можем да разчетем името на бог Живе – Живот, Живко, повторен няколко пъти. Потвърждение е и местният отговор на „Добър ден“ или „Дал Бог добро“, който е „Живко, Здравко“. В село Роман, Врачанско и до ден днешен се поздравяват така.
Сн.6. Оброчен кръст „Рангел“.
Сн.7. Близък план на детайлите.
Сн.8. Означение на бог Живе, Живко.
Езиковедът Николай Тодоров, който изследва корена на думата я съпоставя с мнението в етимологичния старогръцки речник на Йо. Даниел и А. Ленеп. Авторите цитират Фурнут (Корнут) и Хераклид, които извеждат значението на името Зевс (Ζευσ ) от гръцкия глагол ζεω, означаващ „наблюдавам“. Глаголът ζεω според същите автори има още едно значение: „кипя, вря“, което пък ни връща към епитета за чиста и буйна вода - врело. По такъв начин, ако се търси етимологията му в старогръцки език, името на Зевс би могло да означава „наблюдаващ“, или „врящ, кипящ“. Това не е правдоподобен епитет или определение на бог, каквито и словесни еквилибристики да се правят, смята Тодоров. Същевременно, античните автори почти единодушно извеждат името Зевс от „живот“, „първопричината на живот“. Наистина няма никаква логика думата да се извежда от гръцкия език, защото няма отношение към съдържанието, което се е запазило през вековете. Така че има само едно автентично обяснение, което е вярното и това е, че е заемка от някой от „варварските“ езици. Руският учен Лосев с удивление коментира, че основният епитет за бога на боговете не е „велик“, „могъщ“ или нещо друго, но именно нещо толкова дълбоко като значение – Живе или самата тъкан на духовния живот, изразена чрез материалния.* Един от основните мотиви на учения Тодоров е, че че нито в гръцката, нито в латинската азбука има буква за звук Ж. Това божество, известно във връзка с „лидите“, или людете, е отбелязано на латински като Ziva, е било Жива, или Живе. Предположението се потвърждава и в текстове, третиращи стари славянски богове. Един от първите, който споменава наред с други славянски богове и божеството Живе е полският летописец Ян Длугош (15 век):
В превод на български: ...богиня на живота, която се е казвала Живе. От използвания цитат от Тодоров, тъй като текстът е латински, ясно личи, че началната буква на името на богинята на живота е записан с латинско Z - Ζywie, тъй като в латинската азбука липсва буква Ж. У полския летописец от 16 век Мартин Белски, началната буква е вече Ж (Z с точка или запетая-апостроф над нея). Сънародникът на Белски – Прокош (18 век), който пише на латински, успява да отбележи същия звук Ж в божеското име Живе, и образуваното от него име на храма Живец с апостроф над Z дори в латинския текст. Същият Прокош обаче отбелязва името Живе и като име на мъжко божество, което е син на бог Трг, Трж и е „създател на живота ... върховен властелин на Вселената“. Ще видим, че името Праужда също може да се изведе точно от това определение. Основното съкращение на Тангра-Трг също прави впечатление, но за такова обвързване се искат повече изследвания.
Проф. Дуриданов прави интересни препратки. Той изследва тракийските глоси z i t h i d s, което означава „благородните траки“ (tlesych.). Той се позовава на А. Фик, който обяснява като разширена на гръцка почва от корен на zibeti (zibu) „блестя“, „свет“, еег. деят. ПРИЧ. zib,!S, ВИН. п. ZiЬапti. Авторът схваща като причастие значение splendidus, iHustris, erlaucht (светлеЙllIИ). С други думи „zibeti“ също така значи сияен, светлейши, каквото е името на българите от Бал (светъл, сияен). Божественото присъствие в названието на близкия до селището Балинов връх веднага се откроява. Името на оброка „Рангел“, който го сочи в този сакрален смисъл се разбира, че е по-близко до РА и простонародното Райко като бог на светлината и по българските земи свързан пряко с водата. Кръстът „Рангел“ е ограден с кръгове, които изобразяват двете слънцестоения и двете равноденствия. За да потвърдим тезата посещавам и църквата, където на фасадата се намират изобразени същите форми, преминали към наследството на богомилските символи. Като съвсем ясно си личат двете светила на слънцестоенията и означените, различни една от друга, розети на равноденствията. Колобърът, който знае каква е силата на водата тогава, извършва екстатичен танц с меч и боздуган (изобразен на фасадата), за да повдигне войнската сила на общността, да я защити от беди и болести с мантрична музика и слово.
Сн. 9. Фасада на храма в селото.
Продължавам по следите на Калберия. Образува се свещен триъгълник оттам към три други точки – Евичен рът, Петровски рът и Балинов връх. Бог Бал или богът на сияйните българи е във връзка със съзиданието на Ева и пътя на Свети Петър. Не само това. Но по-голямата спирала – почти геоглиф се образува от местността Чачин камък до Ведерник, планинския масив Стража, Клепъц и пещерата Лепеница.
Сн. 10. Изглед на местността Калберия в посока към Стража. Релефът наподобява полегнал змей.
Местните истории са многобройни. За атланти, траки, герои и змейове. Баба Борка от Праужда помни съвсем скорошна драма. За змеят, който се оженил за тяхна съселянка преди около един век и жена му се превърнала в змеица като се излюспила. Всички странели от странното семейство. За едно сме сигурни, че разказите за силни и смели българи и българки са си чиста като карстовия извор истина. Когато настъпвали османците, жени и деца се скрили в гората. Но взели, че в бързината като заклали петел, за да се нахранят, не махнали вътрешностите. От силната миризма малка група от натрапниците се насочила към скривалището им. Тъй като били не повече от дузина, смелите българки с кобилици ги понатупали и прогонили. Твърди се, че жените били с необикновено висок ръст, какъвто се е виждал и от древните погребения в региона.
Откривам още поразителни факти и неподозирани връзки. Праужда е своеобразен духовен център по време на Първо и Второ българско царство. От епохата на Симеон е останала легендата, че сестрата на царя - Анна е била заточена тук. Нямаме подобни исторически свидетелства, но пък имаме достатъчно други исторически и археологически данни. Един от храмовете в местността Крупец е носил името Св. Анна. Трудно да се каже дали има връзка със споменатото предание или със съпругата на царя на Видинското царство Иван Страцимир, по времето на който манастирския комплекс в региона - Малката света гора търпи разцвет. Твърди се, че и един от богомилските водачи Вениамин е пребивавал в духовната школа, както и Иван Рилски. Към края на Второ българско царство в Малка света гора на Видинското царство, преотстъпено на сина на Иван Александър - Иван Страцимир, кипи бурна дейност. Три манастира са водещи – Св. Анна, Свети Никола и Света Троица. Иван Страцимир, е роден от първата съпруга на Иван Александър - Теодора. Имаме доказателство, че сестрата от царица Сара – Кера Тамара, която е трябвало да прояви голяма саможертва и да стане съпруга на султан Мурад I, е тази, която е издействала специалния статут на няколко свещени зони като тази в Странджа, но и за Видинската Малка света гора. Иван Страцимир бърза да се възползва от сватбата на Кера Тамара със султана и поисква зестра - да му се предостави области на юг от Стара планина, защото му било тясно в областта на Морава.... Тази специална нова територия не е обозначена в изворите, но се знае със сигурност, че част от оживената културна и духовна дейност е пренесена в Арчарската школа след падането на Търновското царство. Археолози откриха основите на голям манастирски комплекс на името на Свети Никола в района в близост до с. Арчар, където се намира и древната Рациария. Не трябва да се пропуска фактът, че самият Иван Александър произхожда от областта, бидейки ловешки деспот преди да бъде избран от болярския съвет за цар. Следователно съвсем логично е, че с всички сили царското семейство иска да ограничи последиците и да издейства специален статут за свещените зони и духовни школи, които по-късно ще възродят България. За мисията на Кера Тамара свидетелства и друг факт. Баязид, които се смята за неин син превръща зоната в неприкосновен султански хас и българи - войнуци го охраняват.
В село Праужда и днес живеят будни и горди българи, които не забравят корените си и милеят за Родината. С благодарност към Емил Цанков, баба Марушка и др. приятели на историята.
Използвана литература:
Бешевлиев, В. Проучвания върху личните имена на траките. БАН, София, 1965 г.
Георгиев, П. Тракийският херос, Сабазий, Митра. Иконография. С.2.
Дуриданов, И. Езикът на траките. София, 1976 г. с. 23.
Попов, Д. Залмоксис. Религия и общество на траките. София, 1989 г.
Тодоров, Н. За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина. с.3-10.
Тракийската култура – неделима част от европейската цивилизация. Сборник в чест на 80-годишнината от рождението на проф. Ал. Фол. София, 1913 г.
Фол, Ал. Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. УИ "Св. Климент Охридски", София, 1994 г.
Фол, Ал. Политика и култура в древна Тракия. София, 1990 г.
Шопов, Я. , Димитров , П. Димитров, Д и Шкодров, Б. Българската държавност и пренасянето и в Европа. ( Потопът: най-стари писмени свидетелства и миграциите на българите ).В: Авангардни изследвания на древните българи, т.1, 2007, с.3- 23.
*Ето какво пише за това Лосев: „Особенно интересны античные этимологии имени Зевса, которые, не выдерживая никакой критики с точки зрения современной лингвистики, являются тем не менее весьма важным материалом для историка-мифолога.... Все античные этимологии слова «Зевс» (в основном они перечислены у философа-стоика III в. до н. э. Корнута, № 6 а, и в Большом Этимологике, № 6 b) можно разделить на две категории: на производные от корня, означающего «жизнь», и от корня, обозначающего «первопричину». ... Все эти античные попытки разгадать имя Зевса для нас чрезвычайно важны, ибо и они тоже в основной своей направленности понимают имя Зевса как «жизнь», «первопричина жизни». Об этом свидетельствует длинный ряд текстов, принадлежащих самым разнообразным авторам и с удивительным единогласием и упорством выдвигающих одну и ту же «жизненную» этимологию. Это — не «бытие», не «идея», не «сила» или «могущество», не «дух», не «материя», не «ум» или «разум», а именно «жизнь» — всякая жизнь: и мировая, и человеческая, т. е. или самая субстанция жизни, или ее первопринцип, или ее внешнее проявление“.
Тази статия, както и всички други в сайта са предмет на авторско право.
