Нефилими с оръжие „ваджра” повалят демонични същества в тракийска експозиция

• Елица Димова
• 2018-03-20 15:30

В изложбата в Националната художествена галерия* на тракийски съкровища оживяват събития, които са се случили хиляди години назад във времето. Сцена от борбата на странното антропоморфно същество с крила - нефилим върху сребърна плочка от комплект конска амуниция, открита по нашите земи, показва връзка с библейските истории. Нефилимът (кръстоска между богове-исполини и земни жени) държи кръстовидна „ваджра” (разгъващ се жезъл), която употребява, за да надделее над еднооко същество със скорпионска опашка.

Предметите от цялата експозиция са с невиждано качество на изработката, ритоните са необикновено високи – повече от 30 см, извити и инкрустирани, а изображенията са въздействащи с реализма и динамиката си. Като прибавим и наличието на неизвестни образи за гръцката торевтика, значението на изложбата е международно.

Нефилимите (полубогове с криле) с оръжието „ваджра” воюват срещу шестглавото чудовище във въздействаща схватка. Някои от елементите на тази находка са почти идентични с други образци – конската свастика от Луковитското златно съкровище. Но до тук свършват някои от приликите. Наличието на особени детайли създава впечатлението за съвсем различна от познатата ни история на нашите земи. “Ваджра” е оръжие, задействано чрез ментална енергия от времето на атлантите, чийто образци виждаме описани в различни извори като „Махабхарата” и откриваме налични в музеите в Индия. Силата на оръжието е непреодолима – освен, че мята мълнии, управлява времето. Използва се също за разрязване на твърди предмети. Затова "ваджра" на санскрит е „удар от мълния”, „диамант” или „елмазна колесница”. Връзката между първите две разнородни значения е в двойнствената функция на оръжието. Инструментът на боговете служи за придобиване на сила, власт и въвеждане на справедливост, но символизира и вечността. Жезълът има единични, двойни и кръстообразни форми, като при задействане двете му части се въртят в две различни посоки и образуват вихър. Не е чудно, че и върху тракийска керамика намираме същото изобретение в ръцете на Зевс, който затова се нарича гръмовержец. Инструментът е важен ритуален предмет в индуизма, будизма, джайнизма и се среща в Индия, Непал, Тайланд, Тибет, Бутан, Камбоджа, Монголия, Корея, Япония, Китай. „Ваджра” се използва срещу надарени с демонична сила непобедими същества. В едната си разновидност олицетворява мъжкото начало, а в кръстовидната форма със звънец по средата – женското. Мъжкият вариант се държи в дясната ръка, а женският в лявата. Един от най-загадъчните прототипи на оръжието в Непал се намира до ступа, подобна на космически кораб, строена VI в. пр. Хр. В индуистката митология представлява зъбчат диск (изобразен на нашата плочка), с който бог Индра побеждава Асурите.

Фиг. 1. Зевс с ваджра, чернофигурна керамика

Източник: http://ru-sled.ru/legenda-o-rozhdenii-zevsa/

Фиг. 2. Ваджра в Непал пред храмовия комплекс

Източник: https://se-boy.livejournal.com/99096.html

От цялата изложба в Националната художествена галерия добиваме представа за автентични картини на тракийската действителност, която не може да се свърже с идеята за еклектични заемки от култури на практика от различни епохи, защото това означава да признаем, че траките са имали по-съвършена от съвременната информационна мрежа, систематизирайки и попивайки всичко от другите народи и то като се позоваваме на образци, които не се срещат никъде по света, освен в България. Не е логично да приемем, че са пренос от култури на хиляди километри едни от други и то в най-съкровените ритуали за тракийско царско посвещение. Тогава се налага становището, че далеч преди приетото време на Троянската война героите и събитията, описани по-късно от Омир, са били трайно вкоренени в цялостната религиозно-мистична система на населението по нашите земи чрез йерархично поставени божества, които имат неподправен местен характер.

Кураторите на изложбата, чрез постери на стените, подсещат зрителите за връзката на някои от персонажите върху предметите с Омировия епос „Одисея”. Едни от най-впечатляващите комплекти са именно образите на нефилимите. Те показват доста различен контекст. Два от образите са свързани, защото плочките имат еднаква форма, изпъкналости и дефекти, което показва, че са били част от общ композиционен план. Правият бог с крила държи лък в едната ръка. Лъкът може да е точно това, което представлява, но е възможно и да е препратка към алтернативно значение, което е съзвездието Срелец. Другият бог е седнал на стол и сякаш държи в протегната ръка телескоп. Зад него е дървото на живота, чийто корен завършва като змийско тяло, а откъснатият плод в другата ръка е вероятно дар за крилатото същество. Плодът в лявата ръка прилича на грозд, но същевременно и на роза. Необикновен е и пръстенът в експозицията с клекнал нефилим, който държи амфора.

Фиг. 3. Нефилим пред дървото на живота. Сн. Ирена Григорова

Фиг. 4. Нефилим с лък. Сн. Ирена Григорова

Фиг. 5. Пръстен с нефилим. Сн. Ирена Григорова

За да изтълкуваме изображенията върху керноси, киликси, фалери, фиали и ритони* ще потърсим доказателствата на експерименталната експедиция, повторила пътя на аргонавтите, начело с Тим Северин, който през 1984 г. с дървения кораб Арго стига до Колхида, днешна Грузия. Там се предполага, че се намирала целта на екипажа от аргонавти - Златното руно. Северин преминава от Гърция към екваторията на българското Черно море. Той следва стриктно текста и установява редица факти, интересни за нашите историци, които не са интерпретирани от тях. Близо до о-в Лефкос, по описанието на Омир, Северин намира страшната зона на границата с царството на Хадес, охранявана от чудовищата Сцила и Харибда. До него отвежда река Ахерон. Наблизо до нос Скила в Гърция днес има скала, наречена Ламя. Топонимите са много точен указател за народността на участниците в епоса.

Фиг. 6. Сцила, Егина, 460 г. пр. Хр.

Източник: https://bg.wikipedia.org/

В ъгъла на залата върху легенда-указание е снимана плочка, която се намира в Метрополитен музей, датирана преди Троянската война. На нея виждаме много интересно сходство с обекти в изложбата. Жрец с облекло и прическа, познати от Шумер, Акад и Вавилон, качен върху гърба на елен сочи на друг срещу него входа на храм, а в другата ръка държи тирс, подобен на принадлежалите на египетските фараони. Впечатление правят извитите на върха обувки, които имат аналог в България и напомнят силуета на цървулите. Жреците на плочката от Метрополитен са трима и всички държат жезли с различна форма. Единият е с орел в горната си част. На плочката от Метрополитен има означение на пинеалната жлеза върху стълб.

Фиг. 7. Плочка от Метрополитен музей, датирана XIII-XIV в. пр. Хр.

Такава колона намираме върху един от изложените керноси, където до седналата богиня има стълб с разперил криле орел, а тя сочи колоната на сътворението - джет. Срещу нея танцуваща нимфа е направила специфичен жест с ръката, показващ знака за свързаност, употребяван в индийските танци.

Фиг. 8. Съд с богиня и танцуваща нимфа около стълба джет

Шестглавото чудовище от конската сбруя, датирана 3в. пр. Хр. в експозицията в Националната художествена галерия наподобява Сцила от героичната епопея "Одисея" на Омир. Върху конската апликация от сребро са изобразени два нефилима,  които са със същите извити на върха си пантофи с помпони като плочката от Метрополитен музей. Съществата са в огледална поза сякаш летят, а единият е хванал в двете си ръце гушероподобни създания. Подобна поза намираме при крилатата богинята Кибела с две вълчета в ръце върху сребърна кана от Рогозенското съкровище. Освен приликите във външния вид на двата нефилима от експозицията прави впечатление, че са обърнати един срещу друг в божествена надпревара. Под краката на единия се забелязва шестглавата змия, която е описана в "Одисея" като Сцила. За да стигне до подземното царство Одисей трябва да прекара кораба Арго през Блуждаещите скали между чудовищата Сцила и Харибда, които са описани в пътешествията на Язон в търсенето на Златното руно. Нефилимът, който държи опашката на скорпион може да бъде разпознат в митичен образ на сърна, чиято опашка става скорпионска, когато се обръща времето в отвъдното, какъвто образ има при маите. Централната плочка – амулет от експозицията е с формата на цигулка и отново огледално имаме вплетени в смъртоносна битка животни – вълк и вероятно грифон. В горната част на плочката има две симетрични дупки, което поставя въпроса за местонахождението му по тялото на коня.  

Фиг. 9. Нефилим се бори със (Сцила) и държи гущероподобни създания

Фиг. 10. Нефилим преобразува времето чрез опашката на скорпиона и „ваджра”

Фиг. 11. Амулет-цигулка с борещите се, огледално разположени, двойки митични животни и с две дупки в горния край

Историята на Одисей е дотолкова невероятна, че много от изследователите се отнасят скептично към нея. Но артефактите от българските земи показват, че историята може и да се е случила на различно място. Одисей пътува цели 19 години. Повтаряйки пътя му Тим Северин доказва, че времето за преминаване на целия маршрут би трябвало да е много по-кратко. Несъответствието се обяснява обикновено с грешка, но има и друга възможност. Като прекосява много земи героят се среща с обитатели на сушата, които са с неизвестен произход. Те пият отвари от опияняващи растения, като карат пътешествениците да забравят домовете си, среща се великана людоед Полифем, който отглежда стада от овци и кози във ферма със стриктен ред, а от животните произвежда сирене, суроватка и мляко. Одисей се застоява при любвеобилни богини като Цирцея и Калипсо, които разполагат със способността да омайват дълготрайно. Едната превръща мъжете в свине, ако не бъде почетена подобаващо. Вълшебното биле на Калипсо омагьосва съзнанието и гостите й загубват представа за времето. Като добавка нимфата гостоприемно слага червени губери на столовете на гостите, известни на родопското население и до днес, поднася изкусителна храна, отмива умората им във вана с отвари и ги подмладява. Самото златно руно, което търсят аргонавтите е символ освен на плодородие, благоденствие, но и на вечния живот. Така стигаме до истинската причина за пътуването на Одисей – постигането на безсмъртие. Но преди това той и екипажът му, който се смалява до завръщането си, трябва да получи одобрение чрез преминаване през различни тестове. Траекторията на кораба Арго и Одисей към дома минава през подземното царство на Хадес, където не може да се установи къде е тъмата, къде светлината. Само в космоса човек губи представа кое е горе и кое долу. Всъщност самият Одисей сменя превозното средство повече от няколко пъти. Започва с галера, а се връща с кораб с крила. Всичките описани същества от Омир нямат аналог на Земята, освен ако това не се е случило в друго време или в друга звездна система. Дали е възможно да е преминал през времеви портал също не може да се отговори, но съвременната наука не изключва възможността за прехода през червееви дупки към други галактики.

Събраните артефакти от експозицията в НХГ ни изненадват и с друго. Заедно с необикновено красиви ритони, които завършват с елени в бяг, има и съдове с капаци, които са имали специално предназначение. Така разбираме за каква цел са служили тези необикновени високи съдове, намерени на различни места по нашите земи и от различни епохи, но показващи едни и същи безсмъртни символи. Еленът пресътворителят на времето и слънчев символ, чийто рога се сменят с преливането на сезоните, е на специална почит. От родословието на Небесната сърна са всички велики мъже на траките и българите.

Еленските тела от ритоните са в динамична поза, богато разклонените им рога са филигранно изработени, а точките, покрити със злато допълнително впечатляват. Подобни изображения намираме в други тракийски съкровища. А от времето на богомилите в Босна и Хърватска намираме сходни изображения върху камък, където жрецът овладява силата на Небесната сърна да пътува във времето чрез познанието за движението на небесните тела и специфичен аскетизъм. Според Омир Одисей преминава през острова на сърните – Елефанисос. Елените и сърните са свързани и с българския календар, затова тяхната роля е подчертана.

Фиг. 12. Ритон с елен в галоп от сребро с позлата

Особено впечатлява, че на дъното на някои от съдовете от експозицията са изобразени женски глави – на Богинята-майка. Целта на древните майстори се разкрива едва след последните научни открития за същността на водата и нейното свойство да запаметява информация.  Ритоните в експозицията са силно извити като лира и при прелимането на зейлата – специално ритуално притотвяно вино или друга течност, се отделя етера. Преминавайки през издаденостите на божествените извивки на лицата, запаменява техните профили. Затова е било собено важно изображенията да са реалистични и на голяма висота. Съдовете с капаци затварят астрално отделената душа и отново я „преливат” в тялто, което ставало в посветителски царски ритуал. Траките според Херодот V 4-5  се радвали като преминат в отвъдното и скърбели при раждане. Били много смели войни именно защото не се бояли от смъртта.

Фиг. 13. Съд с похлупак, който е вместилище на дух

Фиг. 14. Дъното на съд с глава на богиня

На един от съдовете в експозицията виждаме, че царят носи Златното руно в храма. Когато се връща при Пенелопа след 19 години Одисей е все така млад. Проведеният експеримент на Тим Северин през 1984 г., когато той повторя похода на аргонавтите доказа някои интересни и неизтълкувани факти. Калипсо напътства Одисей как да се завърне у дома. Тя му показва разположение на съзвездия, което става в определен ден на годината. Тя го съветва да следи зорко „Плеядите и Воловаря, що бавно захожда, Голямата мечка, която наричат Колата – тя се на място обръща и плахо поглежда Орион”. Това става на 18-ия и 19-ия ден, вероятно по време на Горещниците, когато е Хелиакалният изгрев на Сириус. Точното описание показва много добро знание на астрономия. Старецът Тирезий предрича връщането на Одисей през земите на хора, които не солят ядивата и нито знаят за кораба пурпурногръди, ни за „удобни весла- крилата на бързия кораб” (XI : 211: 125). Може да се предположи от последното изречение, че корабът не се е движил по море. 

Имаме интересна повтаряемост на числа в „Одисея”, което има своето логическо обяснение във връзка с прехода към други светове и посвещението. Много често числата у Омир са кратни на 3. Девет са козите, приготвени за даване на Одисей. Виното на тракийския жрец Марон от Исмар се разрежда с 12 части вода. Когато слиза на острова на циклопа Полифем, водачът на аргонавтите подбира 12 от тях. Ламята Сцила има 12 крака, 6 шии с по 3 реда зъби. Порасналият син на Одисей Телемах, разорен от върволицата постоянни кандидати за ръката на майка му Пенелопа, твъргва да търси баща си като отива при цар Нестор. Той го посреща с почести и пред 500 души слага 9 редици, а пред тях отделя 9 жертвени животни. Дванадесет са корабите от флотилията, като Одисей ги избира при завръщането си от 90. Нестор има 6 сина, като 3-я е избран да доведе жертвена юница и да извика златаря Лаерк в двореца, който да обвие в злато рогата на животното. Шест души от всеки кораб са убити при Исмар, 9 дни корабът дрейфува след нос Мелеас. След преживените бури и изпитания в открито море стигнали при планината Джебел (Джебелт). И тук трябва да отбележим твърде многото топоними, или названия, които са напълно понятни на български. Става дума за описанието на киконите, известно с войнствеността си тракийско племе, което посочва местоположението на царя-жрец Марон, чието гъсто и дъхаво вино от Исмар силно опива (в село Осмар, Шуменско и днес се произвежда ароматен пелин). С исмарско вино е упоен и Полифем. Виното е изключително важна част от тракийската култура. Всеки ден според „Илиадата” се докарвало от гъстото питие в тракийския стан пред Троя. То се пиело в красиви златни чаши. В Омировия епос траките са красиви и храбри мъже, които се бият върху богато украсени със злато и сребро колесници, носят „оръжия златни, огромни и дивни“, яздят „бързобеги като вихър“ коне. В периода на тяхната най-голяма слава на Балканите към края на II хил.пр.Хр., те владеят Епир, Македония, Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи територии от Ахея и Аркадия.

Фиг. 15. Главата на овена с позлатените рога

В експозицията виждаме още доказателства за славата на предците. Хермес е син на Зевс и плеядата Мая. Както разбрахме пътят на аргонавтите е свързан със съзвездие Плеяди. Значи водачът през владението на Хадес е могъл да бъде само Хермес. Пак от Омир знаем, че той е пеласгийски цар. Свещените числа са част от контекста на тракийските мистерии. Мнократната повтаряемост на девятката има скрит смисъл. В 12 годишния цикъл при маите 9-тата, която е на маймуната е посветена на Плеядите, а това е връзката с преждевременното развитие на Хермес-Ерми, чиято майка се казва Мая. Маите носят името на тази жена от това съзвездие. Хермес още при раждането си става родоначалник на изкуствата и изработва лира от корубата на костенурка. Космическата костенурка контролира времето, за което е било необходимо да се извърши пътешествието. Годините в търсенето на Златното руно са разтегливо понятие. Времето може да се свива, разтяга, преобразува, откривайки нови времеви портали с напълно неподозирани възможности. Именно затова числото 3 е повтаряно в „Одисея”. То е основен маркер в свещената поредица от трите звезди от Орион - Алнитак, Алнилам и Минтака (ζ, ε и δ), които символизират мястото на сътворението. Те се наричат още “звездите на костенурката”. Една от звездите Бетелгейзе всъщност е шесторна. Бетелгейзе е точка от Зимния триъгълник. Калипсо дава указание на Одисей как да се ориентират по Орион, който трябва да се намира под хоризонта, за да е успешно пътуването назад към дома.

Фиг. 16. Схема на Орион и Зимния триъгълник

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Орион_(съзвездие)

В историята с аргонавтите има още една препратка към същността на това мистичното транспортиране по границата на световете. И това е смисълт на всички тези великолепно изработени предмети, които разказват удивителната и неподражаема история на траките. Това са ритуалите за трениране на душата, за да не се загуби при излизане от тялото.  Тренировките са приживе и висшите посветени преминават през тайното посвещение, наследство от Изида.

Един от най-красивите предмети от изложбата е рогът с фигура на полегнал върху възглавници мъж. При внимателен оглед се вижда, че той носи златни ботуши с крилца. Тези бързоходки са притежание на Хермес (Ерми), но изобразеният герой е Персей. Показател е жестът му сякаш, че се предпазва от надничащото от небето лице на разгневена богиня. Според митологията Хермес дава на Персей вълшебните сандали заедно с жезъл-меч, вълшебна торба, която знаем от други находки, че се казва "булга", а Атина му подарява щит, за да убие Горгона Медуза. Мечът не е какъвто и да е, а сърповиден, който режел и най-здравия метал. Разбираме, че Персей е разполагал с тайнственото оръжие – "ваджра", което мори демони. 

Женската глава е обърната към полегналия Персай върху ритона от изложбата. Не случайно този експонат е поставен в подборката от ценности. Едно от изпитанията на Одисей по пътя на посвещението е да слезе до подземното царство, където господар е Хадес. Само Хермес имал право да влиза безпрепястствено там. Той също така е „психопомп” или водач на мъртвите към владението на сенките. Още при раждането си започнал да смуче лотос, за да овладее изкуството на огъня. Вероятно става дума за елемента огън, който е свързан с прераждането. Лотофагите са един от невероятните народи, с които аргонавтите се срещат, които се хранят със силно упойващ лотос. Дали тези вещества не предизвикват анабиоза също е интересен въпрос?

На коя земя са се намирали лотофагите е трудно да се докаже, но древните ни предци не са си измисляли, защото не е било необходимо. Те са живели необикновен и непосредствено отразен в изкуството им живот, като са го записали в живата памет на потомците чрез „тъкачите на времето”. Оставили са материална култура, която показва наличието на технологии. Закодирали са препратки към древното им знание в обичаи и традиции.

Фиг. 17. Ритон с Персей и летящите обувки на Хермес

Интересен е ритонът от експозицията в Националната галерия с глава на овен. Той наистина кореспондира с позлатените рога на жертвения овен, приготвен за сина на Одисей. Изключителната изработка на експоната от изложбата показва техника на обработка на кост, която и днес предизвиква удивление. По пътя си с различни препятствия и преодолявайки страшни предизвикателства, Одисей преминава през остров Крио (Овнешка глава) в преследването на Златното руно.  

Тим Северин в края на своето импровизирано пътешествие се изправя през доказателство сред „сваните”, народ в Кавказките планини, който имал обичая да потапя овчи кожи в златоносна река, така че зрънцата от алувиалното злато се закачат на вълната и я правят блестяща. Така изследователят доказва далечната връзка с традициите на народите от Черноморския басейн. Но Златното руно е нещо повече от обикновен предмет. Това е пътят към безсмъртието, който може да се следва само от смелите. Те трябва да преодолеят границата на световете, която се пази от страшни същества, за да заслужат одобрението на боговете.

Използвана литература:

Маразов, И. Траките и виното. Изд. Дунав прес ООД, 2000 г.

Омир. Одисея. София, Изд. Народна култура, 1981 г.

Северин, Тим. Пътешествието Одисей. Нов поглед към „Одисея”. София, Изд. Сиела, 1987 г.

*Изложба „Златното руно - Пътят на аргонавтите, Колекция Васил Божков”

*Амфората е съд, с която е било пренасяно виното от търговците; кантарус  и ситула са древни кани за разливане. Фиали – фини са съдове за пиене на божественото питие. Фалерата е кръгъл плосък съд. Киликсът е античен съд за вино с формата на чаша, характерна с двете си хоризонтални дръжки и столче, което варира на височина.
Само златни и сребърни фиали са над 200, като повече от половината, открити в целия древен свят досега. Но златните киликси са изключителна рядкост. Изображенията по тях представят картини на вакханални сцени, свързани с култа към бог Дионис.

Статиите в страницата са предмет на авторското право. Снимките, които са взети от интернет не се използват с цел подкрепа на научното изследване. Фотографиите са или на автора или имат посочен източник.