Серж Кернбах: Чрез квантовото поле водата възпроизвежда ДНК

• Елица Димова
• 2017-11-04 10:46

Доктор Серж Кернбах работи в Изследователския център към университета в Щутгарт по кибертроника и роботика. Той беше участник и в тазгодишната конференция, чиято тема беше водата и нейните свойства. През миналата година той представи доклада „Биологични и електрохимични сензори за измерване на информационното поле на материята”, а през тази „Нелокализирани квантови феномени в макроскопични системи: 1k репликационни експерименти с електрохимична спектроскопия във вода”.

Каква е разликата между живата и мъртвата вода? Коректно ли е да се каже така?

От гледна точка на терминологията може би не е много точно. Разбира се водата стимулира метаболизма и хомеостазата на биологичните организми и имаме термини за структурирана вода или информационно натоварена вода. Това ние можем да демострираме експериментално и как се отразява на биологичните организми, като поставяме някой от видовете вода върху микроорганизми. Що се отнася до „мъртвата вода”, то вероятно става дума за това, че е дестимулираща като ефект, но ние се концентрираме върху „стимулиращата” вода.

Може ли да се каже, че фотоните са енергията на водата?

В изследванията се използват различни терминологии и може дори да допуснем, че има енергия на водата или че има информация, която водата запомня, но въпросът е как се борави с терминологията. Да, преимуществено на такива конференции се стремим да стигнем до пълно разбиране и единомислие за природата на водата. Ние не разбираме съвсем добре процеса, защото енергията не е в класическия смисъл като електрическата , например. Но това, което със сигурност знаем е, че водата може да бъде структурирана, т.е. диполите могат да бъдат структурирани. Като химически елемент тя може да се намира в различни състояния. Джералд Полак изследва чевъртото състояние на водата и тя има много и най-различни ефекти. Това, което със сигурност можем да твърдим се демонстрира с експеримент. Водата се оказва преносител на информационното въздействие. Ако водата се облъчва със слабо лъчение, отговарящо информационно на антибиотик пеницилин, например, резултатът е силно стимулиращо развитие на микроорганизмите. От една страна ние се сблъскваме с определени феномени, които от една страна могат да се демонстрират, но като изследователи все още търсим теоретично обяснение. Ако обратно отговорим на Вашия въпрос с какво е свързана енергията на водата, би трябвало да говорим за количеството информация във водата, която взаимодейства с живите системи. Тя действа на всички нива – на нивото на клетъчната мембрана, на клетъчния метаболизъм чрез пренасяне на информационни сигнали между клетките и чрез комбинацията на биохимически процеси, като една част са информационни. Чрез нея се променя понякога радикално средата за микроорганизмите, растенията и разбира се на човека.

Това означава ли, че водата има памет и за периода, през който на планетата не е имало живот? Тогава тя с извъземен произход ли е и може ли да възпроизвежда живота?

Знаете ли това е много добър въпрос. Науката работи с хипотези и след като експериментално се потвърди, се доказват твърденията. Това е цикълът на научното познание. Има такава хипотеза, че животът е пренесен на нашата планета чрез бактерии, които оцеляват в открития космос, посредством астероиди и метеорити. Но общото мнение е, че еволюцията има естествен ход на базата на естествения подбор и селекция. Ролята на водата в този процес е много голяма, разбира се. Може като хипотеза да допуснем, че в първичния океан или бульон тя е играла такава роля, т.е. да е имала необичайни свойства. Но все пак трябва да търсим експерментално свидетелство за това.

Как се пренася информацията за ДНК чрез водата? 

Механизмът за пренос на информацията в ДНК е известен. Кодирането става под формата на синтез на протеини и в еволюцията има революционни моменти. Но въпросът всъщност е как водата участва в този процес.

Да, как се задействат определените сегменти на ДНК и водата има ли роля в този процес?

Има едно такова течение, механизвът за активация по принцип е известен – стрес, определени елементи въздействат в ембрионална фаза, а има други, когато организмът е в различен етап. Що се отнася до нетрадиционните елементи, които касаят преноса на информация, този въпрос е още открит. Имахме доклад на тази тема на конференцията. Той се отнася за ефекта на активация на сензорните „накрайници” на ДНК. Да, водата може да задейства някои сегменти. Може механизмът да е психосоматичен и е възможно именно на този принцип накрайниците да са създадени, но пак казвам, че теориите са много, докато експериментално потвърдените са изключително малко. Тук сме по ръба на спекулацията.

Ако вземем понятията от квантовата физика за локалното и нелокално съзнание, може ли да кажем, че те са в едно й също поле, защото имаме вода?

По тази тема можем да кажем повече. От гледна точка на науката преди повече от 20 години в клетката бяха открити така наречените микродюбели, те са миниатюрни като малки трупчета с диаметър 12 нанометра, а външната обвивка 24-25 нанометра. Доказа се, че те обработват информацията в клетката, именно на квантово ниво и това произвежда поредица квантови явления, които могат да участват и в по-глобални процеси в микроскопичните системи. Микродюбелите участват особено силно в невронната активност на главния мозък. Оттук произлезе виждането, че нашето съзнание, има в някаква степен, квантова природа. Това може да обясни феномена на интуитивната връзка между майката и детето и чувството за заплаха. Както и връзката между близнаците, което е експериментално потвърдено, че дори и на разстояние те имат информация какво се случва с другия. От тази гледна точка можем да обясним квантовите явления в микроскопичните системи. И ако водата има свойството да запаметява информация, то нейната роля е голяма, но трябва да имаме предвид, че в четирите различните състояния на водата атомът на кислорода има пет различни състояния, както и че запаметяването е механично, подобно на диск. Може да се структурира водата и кислородът да е в различно състояние и доколкото тя представлява около 90 % от нас, да, можем да потвърдим, че тя участва в този процес. Но засега няма напълно точни методи за изследване.

Значи все пак общата методика за изследване на водата не работи в пълна степен? Може ли тогава да има обща методика?

Методика има и тя сега се разработва. Тези явления се разглеждат от съвременна степен на развитие на науката на ръба на различните науки. На базата на по-сериозни емпирични методи изследването започна едва в 90-те години на миналия век. Засега преобладават оптическите методи, като спектроскопията. Използваме и електрохимични методи, които показват измененията при процесите, които протичат на електрохимично ниво, може да се изследва съпротивлението, както и някои от фазите. Много добре е разработена системата на основата на изследване на микроорганизмите, като биосензорите. Много добри резултати показват фитосензорите. Растенията се смятат за по-чувствителни към различни параметри на обкръжаващата среда. Ако например изследваме физиологията на растенията като количеството на изпарената вода или нивото на фотосинтезата, движението на водата в тях, развитието на биомасата, електрофизиологията на растенията, можем да получим много информация за свойствата на водата и за нетрадидиционните й ефекти. И най-важното на такива конференция е възможността за представяне на нови методи на изследване.