Стелите със спирали в Разлог задвижват тороидно квантово поле

• Елица Димова
• 2017-12-05 23:14

В района на Разлог, България са открити плочи с интересни спирали, които все още са предмет на научен спор. На атлантическия бряг на Европа във Великобритания има около 1000 мегалити с врязани в камъните спирални кръгове. Почти идентични са открити в Крос ривър Стейт, Нигерия. Каменният кръг „Емангбей”, Нигерия има поразителна прилика с каменните стели, намерени в град Разлог. Но да видим какво казва родната наука за откритието на наша територия?

През пролетта на 1957 г. случайно е идентифицирана плоча с врязани спирали в двора на къщата на Атанас Астин, квартал Вароша, Благоевград. Оказва се, че тя е пренесена от нива на Илия Радушин при неизяснени обстоятелства. В къщите на Любен Матеев и Иван Чилев също откриват подобни монументи. Плочите са три. Така става ясно, че това са артефакти от руини, които според първоначалното предположение са от района на Разлог. Предприети са разкопки през чак 1973 г. в Столоватец, откъдето се смята, че са донесени стелите. Заслужава да се отбележи, че на едно отдалечено място в Босна се намира местност Столац, където подобни стели са в изобилие. За тях се предполага, че са създадени под влияние на знанията на богомилите, които през Средновековието разпространяват съзидателното учение в цяла Европа. Но всъщност най-вероятно и стечките в Столац са по-ранни.

Фиг. 1. Стела от Нигерия, сн. Пабло Миладинов

Фиг. 2. Стела от Разлог

Фиг. 3. Абърдийншир, Шотландия

Източник: https://www.historicenvironment.scot

Фиг. 4. Аберлемно, Шотландия

Източник:https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Serpent_stone.JPG

Опитът на археоложката Горанка Тончева да датира стелите от Столоватец е прекъснат поради временно спиране на разкопките. Като пълнеж в зида, който е разкрит са намерени още няколко малки плочи от мрамор със същите спирални орнаменти. На това не се обръща нужното внимание, защото на обекта е открит скелет с кухина в черепа, която създава суматоха заради версията на Иван Керкелов, че е открил циклоп.

Според непотвърдени местни легенди плочите всъщност са домъкнати по-рано от мегалитен комплекс в местността Катарино, който е в близост до Банско. При разследването ми на областта в гората се откриват определени каменни структури, които не са изследвани. Менхир има и в едно от близките села. Горанка Тончева все пак отхвърля една от версиите, че стелите са келтски с аргумента, че разкопаният зид в Столоватец стъпва върху керамика от 6 в. пр. Хр., което е три века по-рано от присъствието им в региона. Разбира се келтите няма как да ни объркат, защото според някои съвременни трактовки те са тракийско племе.

Особеното на плочите в Разлог е, че върху тях са изобразени спиралите на електромагнитните взаимодействия, подобно на тези в Нюгрейндж и на други места по света. Така че кръговете, за които говорим са част от една всемирна култура, запазила знанието за електромагнитните вълни, която е значително по-ранна.

Фиг. 5. Менхир със спирали от Нюжрейндж, Ирландия

Илия Тантилов, уредник в Историческия музей в Разлог прави някои адекватни предположения за същността на изобразеното върху българските плочи. Но той се концентрира върху човешката фигура, която е в характерна оплождаща поза и с жест на едната ръка. Изображението й е в края на монумента като под фигурата се намира египетския знак за изгряващото слънце, което Тантилов оприличава на лодка и свързва с вярванията за задгробния живот. Ладията на Слънцето трябва да премине безопасно през Дуат, за да изгрее отново. Основното значение на тези спирали обаче е не само възпроизвеждане на невидими за окото физически явления.

На помощ ни идват други хипотези. Няма единно мнение за произхода нито на мегалитите, нито за предназначението на кръговете върху тях. Едно от ранните представи за каменните комплекси е на Джефри Монмут, който в 1135 г. твърди, че те са транспортирани от гиганти от най-отдалечените земи в Африка. През 1880 г. Фъргюсън твърди че те първоначално са били построени  като мемориални комплекси в памет на битки. Последната фаза на изграждане на каменни кръгове се е състояла в ранната до средната бронзова епоха (2200-1500 г.пр.н.е.), но най-ранните обекти са отпреди 10 000 - 12 000 г. Културата на монолитните кръгове е просъществувала хиляди години като всеки каменен тип градеж е изпълнявал различна функция.

Камъните се намират обикновено на места, откъдето могат да се наблюдават слънцестоенията и равноденствията. Някои смятат, че са проектирани и използвани за социални и религиозни обреди, които се правят по някакъв астрономически календар. При кръговете на камъните в Нюгрейндж има ясна връзка с календара и зимното слънцестоене, когато слънчев лъч „опложда” кухината на съоръжението. В центъра на храма има специален олтар. Такова е предназначението на мястото на изгрева над планината Цукубас на сутринта по време на зимното слънцестоене, което е отбелязано с разширена линия от централната маркировка на каменния кръг в местността Терано Ихаша в Тотиги, Япония. Някои учени смятат, че избраните места на каменните кръгове са били използвани за наблюдаване на звезди като Поларис. Според други изследователи така хората са показвали страхопочитание към небесни явления и поклонение на небесни същества. Всички тези предположения могат само частично да обяснят наличието на мегалитите и особено на спиралните знаци върху тях.

Фиг. 6. Спирали със знака на съзиданието Дуло, Палеокастро, Тополовград

Японски учени, които са изследвали мегалити от времето на палеолита стигнали до заключението, че са били обработвани с обсидиан – стъкловидна вулканична скала, която обикновено е черна, тъмнокафява или кафявочервена. Използвайки рентгенов анализ на флуоресценцията, експертите разбрали, че някои от камъните от обсидиан, намиращи се в град Нумазу, префектура Шизуока, са пренесени от остров Козу в залива Сагами, Япония още преди 30 000 години. Палеолитните хора е трябвало да прекосят сериозно разстояние, което сега е водно пространство, за да стигнат до остров Козу, който е източник на обсидиан. За да поемат такъв невероятен риск с цел да получат едно парче материал, те са имали необикновена причина. Обсидиан се намира на малко места в света. Едно от близките места до Япония е Владивосток, Русия. Това означава, че през палеолита и неолита е имало търговски обмен между териториите на днешните Япония и Русия. Има и други факти, които потвърждават, че преди 20 000 години, обсидиан се е търгувал в екватория от 150 километра в близост до Япония. Това обаче не ни помага особено да открием отговора за предназначението на каменните съоръжения.

Естествено има и поддръжници на тезата за участието на гигантите-нефилими в големите строежи от камък, защото никакви оръдия на труда от обсидиан не могат да обяснят смисъла на мегалитните комплекси или начина на тяхната изработка. Основният аргумент е, че няма допълнителни компоненти – като скрипци или инструменти за оформяне на камъните, които да показват, че е имало строителна дейност, позната ни в съвременния вид.

Учените са установили едно от необикновенните качества на каменните структури – да задържат вода. Каменните инструменти са като "подписите" или "отпечатъците", останали от палеолита, а различните инструменти, които са били произведени, включват трапецовидни, каменни оси, остриета, листови двукомпонентни точкови инструменти,  инструменти за шлайфане и натиск, както и микроножчета. Очевидно супер расата, построила тези комплекси е използвала технология, която е непозната днес.

Менхирите, открити в Разлог не правят изключение. Ако датирането на учените от Япония на техните обекти е 20-30000 години, то бихме могли да предположим, че и тези, намерени на наша територия са от период, характерен за Европа. Една от особеностите им е, че както отбелязва и физикът Любомир Цонев, няма логика тези комплекси да се строят в по-късните епохи, когато вече е налична съвсем различна архитектурна традиция и култура. С други думи най-вероятно реалистичният диапазон за създаването на стелите в Разлог е минимум от 10 000 г. до 1500 г. пр. Хр., когато в Европа спират да се изграждат подобни монументи.

За функцията на врязаните спирали обаче ще предложа версия, която има своите сериозни основания, макар и за обемни фигури. Кати Форти разглежда алтернативната версия за звуковата левитация на камъните като технологичен способ. В целия свят са открити кръгли каменни артефакти с формата на понички, като те са в изобилие в Южна Африка. Изследователят Майкъл Тилинджър имал необикновен опит, доказващ действието на тези „донати”. В желание да ги пренесе през граница се оказало, че малките устройства могат да изключат системата за сигурност  за проверка на багажа на летището, докато биват сканирани от нея. Около кръговете се образувало тороидно поле. Тороидът е стереометрична фигура с ротационна повърхнина, която се образува при завъртането на фигурата около ос в същата равнина. Учени от Калифорния установили, че тези странни камъни имат перфорирани вътрешни стени, забележимо вдлъбнати и симетрични. Вътрешните стени са с по-висока степен на полиране спрямо външната повърхност на артефакта. Те стигнали до заключението, че лапидарското умение на майсторите, които са създали донатите надхвърля всичко, което преди това са виждали. Природата не може да създаде конкретната форма на тези камъни, а човекът го е направил с някаква цел, достатъчно важна, за да се погрижи за изработката. Тези кръгове вероятно излъчват различни честоти според обема.  Ако те са настроени на една й съща честота, ударени ще имат и еднакъв тон на звънене. Ако те са настроени на по-високи честоти, човешкото ухо няма да може да го чуе. Една от най-големите тайни се оказва звукът на земната електомагнитна енергия. Веднъж Тесла казва: „Земята звънна като камбана”.

Тороидът използва енергията на планета, следователно въздейства и върху нас. Той е бобина, която стабилизира натрупването на въртящите честоти. Стартира като проста структура на въртяща се енергия, в която се въвеждат и включват други честоти, като постепенно правят пълен, сложен и интегрален цикъл. Този цикъл на геометрично "въртене", действа въртеливо отгоре надолу по посока или обратно на часовниковата стрелка и генерира електромагнитни и гравитационни вълни както хоризонтално, така и вертикално. Спинът е основен принцип във всяко движение във Вселената. Динамиката на въртенето може да задейства вертикален енергиен лъч направо нагоре към небето. Това би могло да обясни странните енергийни лъчи, които са случайно фотографирани, излизащи от върха на Великата пирамида в Гиза и от Босненската пирамида.

Може ли този вертикален енергиен лъч да създаде гравитационен  или левитационен асансьор? Също така отваря ли виртуален портал?  

Оказва се, че спиралите на стелите, открити в Разлог всъщност са много повече от обкикновена творческа игра на създателя им. Да приемем, че заставайки в позицията на фигурата от едната стела е възможно да приведем в действие определено завихряне на полето. Но най-вероятно мястото, където са били менхирите с графитите са били в кръг и са затваряли тороида. Така могат да се обяснят и другите каменни съоръжения, намерени на наша територия, но и откриващи се по цял свят.

Човешката аура съществува и в тороидално поле. Въпреки че торусната форма на аурата има граница, тя седи в универсалното енергийно поле на живота, което е неограничено или безкрайно. Тази енергия ни свързва всички по всяко време с всичко останало във Вселената. Затова е създадена и квантовата теория на полето. Скритото древно познание постепенно става достояние на всяко по-висше съзнание. Повторно ни свързване с универсалното съзнание, за да се излекуваме планетата е, следователно, нашата присъща съдба.

Фиг. 7. Тороид

Източник: http://www.astronet.ru/db/msg/1181025

Фиг. 8. Аурата като тороид

Фиг.9. Кръгове - донати от Палеокастро