Носиите са противоотрова срещу загубата на идентичност

• Елица Димова
• 2018-06-29 14:19

Красимира Кисьова е сред главните организатори на Българския събор „Хайдут Генчо”. Тя се интересува от етнология и фолклор, колекционира носии от различни региони. 

Няколкото хиляди души, които участваха в събора въпреки силния вятър, споделиха общата си страст по миналото с много ентусиазъм. Съдийка си уши сама носията, като издири избледнели снимки на предци от Беломорска Тракия, а финансист извеза гайтани по 200 годишна технология.

Защо хайдушки събор, а не фолклорен, например?

Последните години в България има много и разнообразни като организация и провеждане фолклорни събори, но нашият е различен именно защото включва възстановка на хайдушки боеве. Хайдутите с автентични носии не са само участници в събора, те са основата, върху която той е осъществен. Идеята възникна преди три години, когато Сдружение „Хайдути“ го организира за първи път при много голям интерес. Възстановката е посветена на делото и саможертвата на хайдут Генчо, закрилник на местното население. Той е роден в Хисаря и е действал с дружината си в Средногорието около 1835-1850 г. А в нашия събор се обединяват националната гордост, историческата ни памет, възхищението и преклонението пред силата и духа на нашите предци, и възраждането на музикалното ни, танцувално, песенно и обредно богатство.

Вече трета година го провеждате. Вижда се, че хората, които участват, сами са се постарали да се снабдят с автентични носии, участват като актьори във възстановката. Градусът на настроението е много висок. Какво ги мотивира хората? Какво споделят с Вас?

Подготовката на такова събитие изисква много сили, добра координация на екипа и всеотдайност. Доста от хората, идващи на събора са ни приятели. Ние сме едно голямо семейство, което с всяка изминала година се увеличава. Няма човек, който се е докоснал до тази магия да не иска да се върне пак, и пак. Надграждането е и в посока на по-добрата организация от наша страна, но също и от страна на гостите ни. Всеки се старае да се представи по най-добрия, според възможностите си, начин. Имам предвид облекло, оръжия, накити. Автентичността на облеклото не е задължитено, в смисъл, че всеки би могъл да дойде със стилизирана носия или дори само с тениска с шевица, но за да се потопи човек напълно в тази емоция, старата премяна, поела аромата на миналото, неминуемо помага доста. Така можем да се пренесем в друго време и изживяването е незаменимо и несравнимо. Което пък от своя страна води и до желанието за участие в самата възстановка .Кой не би искал да се върне назад във времето и да се почувства значим, участвайки в такъв паметен исторически момент. Влизането в роля е толкова пълно и обсебващо, че предизвиква дори истински негативни емоции от страна на малките деца, ако техните бащи се превъплътят в ролята на противника, а не на старшните, смели и непобедими хайдути.

Има спонсори на събитието, които също не поставят акцента върху комерсиалността. Това „преродените“ възрожденци ли са?

От сърце благодарим на спонсорите си, без чиято подкрепа нямаше как да осъществим този мащабен проект. Знаем, че те го правят преди всичко заради каузата ни да извадим, покажем, съхраним и предадем напред в бъдещето тези толкова ценни традиции, история и фолклор, които всъщност ни правят българи. Всеки един от нас, по един или друг начин, участва. Но хората, които ни оказват финансова подкрепа са определено истински родолюбци, милеещи за опазването на идентичността ни като българи. В този смисъл, да, можем да ги наречем „възрожденци“.

Какви видове носии участваха? От кои региони?

Тази година участниците в конкурса за „Автентична народна носия“ ни изненадаха много приятно. Имахме четири категории – детска, женска, мъжка и хайдушка носия. Всички костюми бяха повече от превъзходни. Личеше старанието в подготвянето, комплектоването, обличането и не на последно място, в начина на представяне на това старо облекло. В женската категория от 20 носии, 10 бяха за награда. Наложи се журито да търси дребни детайли, с които една или друга носия да получи предимство. За наше огромно щастие бяха представени автентични костюми от много от фолклорните ни области. Естествено най-много бяха тракийските, защото са от региона на Хисаря, но имахме превъзходни образци от шопско, от Добруджа, от Елхово, от Родопите, прекрасни северняшки, пирински и македонски одежди. Мъжкото участие също беше на ниво. А пък децата бяха най-трогателни. Поздравления за родителите им! Носията на малката Дария Паунска е бродирана два месеца от нейната майка, специално за събора.

Десетмесечната Дария и нейната майка. Снимка на Красимира Кисьова.

Имахте и конкурси. Какъв е резултатът?

Освен конкурс за народна носия, организирахме и конкурс за най-харесвана снимка с народна носия от събора:”Българската носия - магия, красота, духовно богатство”. Проведе се при изключителен интерес и много участници. Спонсорите, осигурилха атрактивни награди. Резултатите ще бъдат обявени на 3 юли 2018 г.

 Носия от Западна България с подбрадник. Снимка: Елица Димова

Може ли да се каже, че българите се събудиха за традициите и за съхраняването на паметта за миналото или това винаги го е имало?

Хора, за които това да пазят традицията е смисъл на живота им е имало и винаги ще има. Безспорно е, че именно благодарение на такива хора и създадени от тях организации, милеещи за фолклора, занаятите и всичко онова, което ни връща към корените, се е съхранила културата ни. Предполагам, че чрез тази съвременна тенденция да се организират събори като нашия, хората и да търсят, купуват и обличат народни носии, да се връщат към традицията, е по-скоро ефект от глобализацията на света и повсеместната загуба на различност и идентичност. Ние българите сме горд народ. Страната ни е истинска съкровищница на самобитно културно богатство. Не смятам, че това е само търсене на романтиката на отминалото. По-скоро търсене на опора в историята и традиционното национално самосъзнание за изграждане на сфера на стабилност, сигурност и защитеност чрез подчертано емоционално отношение към традиционната култура и миналото.

 Снимка: Елица Димова

Мъжкото участие беше внушително. Видяха се стари оръжия и изчезнали носии, като един от участниците сподели, че сам си е ушил костюма. Как създадохте възстановката на събитията? Правихте ли предварително проучване?

Сдружение ”Хайдути” има сред членовете си изключително подготвени хора, в областта на автентичните носии и оръжията. Може за някой от тях спокойно да се твърди, че са специалисти и с техния опит и знания, създаването на автентични реконструкции, се превръща в едно естествено завръщане във времето. В сдружение "Хайдути" има изключителни изисквания към членовете по отношение на арсенал, облекло дори и знания по отношение на епохата, която реконструират. Оръжията са изключително редки, някой с много висока материална стойност, а дрехите в не малка част са стари и абсолютно автентични, други са ушити по канон от майстор терзия, който е член на сдружението. Амбицията на организаторите е да пресъздават истински автентичен дух, с което да дават ясни и съдържателни послания на своите гости.

Стрелбата си беше като истинска, боят беше неравен. Снимка: Е.Димова

Кукери също не липсваха. Снимка: Е.Димова

 Хайдути слизат от планината. Снимка: Е.Димова