Тайният код на Самоковската школа е вписан в Колелото на живота

• Елица Димова
• 2017-08-25 01:38

В изследванията си често стигам до неочаквани заключения. Българският дух е жив и витален, неизкореним с дълбоката си мъдрост, извираща от хилядолетията. В случая да открия този дух ми помага прекрасното семейство Христови от Самоков, коита са мои домакини. Костадинка, нежно наречена от съпруга си Емил – Констанс, но по български по-често назовавана от него „жено”, както се шегува тя, ме посреща на автогарата. Двамата ме водят до Бельовата църква, където има изографисано Колело на живота със зодиакалните знаци.

Българската стенопис има уникални постижения и едно от тях са колелата на живота,  които не се срещат в другите православни храмове. Тръгвам по следата, за да открия ключа към значението на иконопистта. А то започва от Захарий Зограф и Самоковската школа. Стигам до това заключение чрез пътешествие – през изворите, пространството и времето. Резултатът е смайващ. Където е минала школата Зографова има по едно такова колело. Но и друго обстоятелство ми привлича вниманието. Всичките храмове, които са го приютили с изключение на Рилския и Преображенския манастир носят името на Дева Мария. Троянският  и Бачковският манастир с изображение на колело се наричат „Успение Богородично”,  същото име носи и Шипочанската църква в Самоковско. Бельовската църква се казва „Рождество Богородично”, а Благоевградската – „Въведение Богородично”.  Започвам да си мисля, че има връзка с колелото на живота...А после забелязвам, че българските зографи много внимателно следват мъжко-женския баланс на изображенията.

Стигаме до Бельовския храм, който за наше щастие е отворен. Вкопан в земята на пръв поглед не грабва. Но още на входа има поразително реалистична сцена на умиращия, утешен от Богородица богаташ. Напълно запазената обител е осветена и от стените те гледат очите на светците. Непосредствено вдясно до олтара те посреща свети Тривелий Теоктист т.е. богосъзидателният образ на цар Тервел, син на Аспарух от рода Дуло, на който е отредено почетно място в църквата. В края на 15 век специално място в историографията му отделя италианецът Марк Антонио Сабелико, който пише за него, че  „Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус”...Тервел е увековечен като светец, заради победата над арабите през 718 г.. Така Европа за дълго време се спасява от ислямската инвазия. Един единствен храм днес носи името на достойния ни цар – този на Мадара.

Сн. 1. Богородица утешава умиращия богаташ

Образите напомнят четката на Ботичели и по нищо не отстъпват на възрожденските на Запад.

Сн. 2. Гроб на Свети Симеон Самоковски

Сн. 3. Образ на цар Тервел като светец

Вглеждам се в Колелото на живота, което е изобразено на тавана. То демонстрира жизнения път на човека. Това твърди Атанас Божков в „Човекът и изкуството” т. 1 като на стр.53 коментира интересна мозайка в „Сан Витале” от 548 г. в Равена, Италия, където Исус Христос е представен в образа на агнец с ореол и около него звезди, а във втория кръг на „Дървото Йесеево” той е поддържан от 4 ангела с вдигнати ръце.

Сн. 4. Агнецът от Равена, поддържан от четирите ангела

Не е за пренебрегване факта, че именно Равена е едно от местата, където има доказано влияние на древното българско учение. Една друга изледователка - Ева Ковачева в книгата си „Колелото на живота в българската църковна живопис” е стигнала до извода, че в първите векове християнството се отнася негативно към астрономията, астрологията и космологията, но знаците на зодиите влизат твърдо в репертоара на италианските автори през 12-13 в. Всъщност се оказва, че Колелото на живота е пряко свързано с древните български знания, които отразяват разбирането за времето и разгръщането му в календара под формата на цикли. „Колото” синтезира по необикновен начин дълбоката обвързаност на различни нива на Всемира под формата на мандала. То е метафора на слънчевия кръговрат и равноденствията.

Христос Пантократор в Бельовата църква, който те наблюдава отгоре е в традиционния вписан кръг, но за пореден път се впечатлявам от цветната дъга около защитния кръг. Пълноцветната дъга изразява напълно развитата духовно личност, което в съвременния свят може да бъде наречена аура. След невероятния фриз от оранжево-сини „кристали” следват зодиакалните знаци. Следващият кръг или ниво на преплетени взаимодействия с божия свят са Силите, Ангелите и Властите.

Сн. 5. Христос Пантократор, зодиите и небесните йерархии

Забелязваме, че тяхното „измерение” съответства на прехода от една зодия към друга. След тях в йерархията следват светците и във вертикала – вече върху стените – на извисените човеци. Тази многоцветна картина на света на духовното, според заслугите и спрямо центъра на Вселена Исус Христос, е показана и чрез разгъването на серията Фибоначи и вписаните една в друга геометрични фигури. На практика Колелото на живота развива и материализира божието намерение чрез Словото.  След небесните власти следват земните на апосторите и на първо място това са четиримата евангелисти. По-външният кръг са другите апостоли.

Сн. 6. Евангелистите Вартоломей и Тома

Сн. 7. Свети Георги и Свети Димитър като земеделци

Още една особеност на църковната стенопис се разкрива пред нас. Свети Георги е изобразен в цял ръст без обичайните си кон и прободен змей в краката му. Тук той е земеделец, копието е обърнато нагоре и в ръката му има стрък. От Гергьовден до Димитровден е земеделският цикъл и затова Свети Георги е до Свети Димитър, а копията им са кръстосани. Всичките светци и светици на долния ред държат житни стръкове. Несъмнено Бельовската църква е „специализирана” за бедния отруден земеделец, но и за познавача на календара. За това говори и импозантната картина на оплакващата богаташа Лазар Богородица, която ни посреща на портата.

Необикновени са и образите на женски и мъжки ангели, за които е подчертано, че са Български. Единият е воин и огражда реда на светците Свети Мина, Кирил и Методий, а женският ангел пази Света Варвара и Света Екатерина. Последната светица е свързана със Синайския манастир, където са се обучавали много български монаси и съхраняващ множество глаголически и кирилски преписи. Интересни са и образите на Теофилакт - Търновски партриарх, с подчертавка, че е нашенец, както и на Давид - българина.

Сн. 8. Женски български ангел

Сн. 9. Български ангел – воин

Сн. 10. Образ на цар с таен жест към щерната, където има и бижу.

До входа е изографисан съвет на старейшините на български цар и заедно с инсигните, той сочи щерната, областта на духовното възшествие на посветения в божествените тайни знатен. Същият жест, който показва мястото на втория кръвоносен кръг и духовното извисяване прави Десислава от Боянската църква.

Моите любезни домакини ме водят и до храма в Шипочане, строен със средствата на цялото село през 1851 г.. Там ме очаква поредната приятна изненада. Кметът Здравко Пенев и баба Йорданка Гуцалова ме посрещат радушно. Фамилията Гуцалови се свързва с един баир в местността, който се нарича Гуцалски, а свещенникът Спас Захариев споменава в свои записки, че е имало и селище със същото име.

Сн. 11. Баба Данче пред храма

Сн. 12. Христос и колелото на живота със зодиакални знаци и ясното послание, че благословението е КОДЪ

Баба Данче държи 20 савниметров железен ключ като от портите райски и веднага ме прегръща сякаш отдавна ме е чакала. Лицето й е обветрено, очите живи, изговорът – напевен. Шегуваме се за името на Шипочане, което според Захариев идвало от израза: „си почини”. Друга по-достоверна версия има местният краевед Асен Бояджиев, който в книгата си „Миналото на Шипочан” изтъква, че в Рилският хрисовул на цар Иван Шишман, написан в Средец през 1378 г. се споменава, че в подножието на Рилския царев връх се намира село Шпочанье. Така че когато виждам герба на фамилията на Иван Александър и Шишман на входа на храма, ахвам от възторг, защото се потвърждава версията ми за специалното покровителство на определени региони, издействани с кръв от царската фамилия. Гербът е навсякъде в храма. Той е ползван и от Цариградската патриаршия по-късно.

Сн. 13. Герб на царската династия на Шишман

Старата, но масивна врата на парадния вход, сега затворена и с решетка, е ожулена здраво. Оказва се, че е от турски меч, но обителта не е била превзета. Сега между двете железни врати кротко редовно спи куче, което е символ на небесния й пазач. Вътре сцените от живота на Богородица се редуват заедно с кралската лилия и розата. Църквата се е запазила, защото целият регион има специален статут по време на Османската империя. Възпиращ безчинствата момент е бил поминъкът на околните села. Дервентджийството е гранична служба и охрана за хазната при преминаване на проходите срещу данъчни облекчения. Привилегиите за по-ниски данъци обаче не са били спазвани, но види се, че турците са се страхували от планинците. Местното население се е славело с коравия си и буен нрав. От региона е и една смела жена, предвождаща млади мъже – известната Румена воевода.

Вниманието ми отново е привлечено от Колелото на живота в Шипочанската църква. То е изобразено с по-груби маска, в наивистичен стил. Образът на Христос Вседържител е обграден с „кристали” в синьо, червено, бяло, жълто и зелено. На книгата на Бог е написано интересен завет, че "благословението е код", които е свързан с учене. Точният цитат е: "Елате благословени, кодът на моя  Отец наследете!"

Сн. 14. Христос Вседържител с послание в зодиакален кръг, църква Шипочане

Стилистична особеност са фреските са гоненето от рая и унищожението на Содом и Гомор, където огненият лъч, с който поразява Бог е живописно изписан. Същият лъч обаче може да бъде и израз на милостта божия.

 Сн. 15. Светлината, идваща като лъч върху Богородица в присъствието на Архангел Гаврил, който държи лилия, докато й съобщава, че е избраницата на Бог, храм Шипочане

Много интересно е Колелото на живота в Благоевградската църква, където съвсем ясно се вижда връзката с календара. В четирите краища, отбелязващи слънцестоенията има часовници, които фиксират конкретно време. Те разделят месеците от сезоните. Слънцето и Луната са древни символи, които присъстват в горния край на колелото. Обикновено те са изобразявани и от двете страни на разпятието.

Сн. 16. Колелото на живота във храм „Въведение Богородично”, Благоевград

Колелото на живота от Арбанаси пък показва второто Слънце, което отново ни подсказва, че древното астрономическо и духовно знание е съхранено през вековете. В село Пчелище Велико Търново също има храм „Успение Богородично”, който представя Колело на живота на външната стена.

Сн. 17. Колелото на живота, с. Арбанаси

Колелото на живота в българската стенопис се оказва шифър към древното ни знание. Продължаваме нашето духовно пътешествие и на раздумка за историята българска, за това кои са колобрите и какво означава титлата кана-колобър. Емил твърди, че кана-колобърът не може да бъде самият кан. Съгласяваме се, че канът има и религиозна, и жреческа власт, предавана през вековете като таен код.